Определение № 85 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 394/2010 г.

Производството е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по жалба на П. Д. С., срещу разпореждане на съдията- докладчик при Софийски градски съд, наказателно отделение, от 25. 05. 2010 г., с което е върната касационната жалба на посоченото лице, срещу въззивно определение от 19. 04. 2010 г., по ВНЧХД № 1262/ 2010 г., по описа на съда. В жалбата се поддържа, че разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, както и определението му от 19. 04. 2010г., са незаконосъобразни. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- липса на мотиви в разпореждането на СРС за отказ да се образува наказателно производство от частен характер пред първата инстанция, аргументирани с обстоятелства за спорни имуществени отношения между страните. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че жалбата е неоснователна. Изтъква съображения, че второинстанционният съд е съобразил действащия процесуален закон и правилно е върнал жалбата, като насочена към неподлежащ на касационен контрол съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в частната жалба, данните по делото, и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Жалбата е неоснователна. Въззивното определение (с характера на решение, по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК), с което е потвърдено разпореждането на и. д. Председател на СРС за отказ да се образува наказателно производство от частен характер, безусловно не подлежи на касационно обжалване. Това е така, защото съдебните актове от вида на атакувания с върнатата от второинстанционния съд касационна жалба, са изключени от кръга на тези, лимитативно регламентирани от действащия процесуален закон като възможен предмет на касационен контрол, съгласно нормата на чл. 346 НПК. В случая редовният инстанционен контрол се изчерпва с произнасянето на въззивния съд, чиито съдебен акт влиза в сила. Напълно законосъобразно, при констатацията си, че с подадената до ВКС жалба се атакува неподлежащ на обжалване по касационен ред съдебен акт, съдията- докладчик при СГС е упражнил правомощията си по чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК, и е върнал същата на нейния подател. Поради това, жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство, по реда на чл. 351, ал. 5 НПК, ВКС не разполага с правомощието да проверява по същество постановените от първата и втората инстанция съдебни актове, каквито искания се съдържат в частната жалба на П.С.-неговите контролни правомощия са ограничени единствено до преценката на процесуалната законосъобразност на действията на съдията- докладчик от въззивния съд по връщане на подадената от страна в процеса касационна жалба. Както вече се изтъкна, нарушения от посочената категория, не са налице. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение