Определение № 205 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2008 г.

Образувано е по частна жалба от Ч. М. М. от град С., област Велико Т., против разпореждане от 24.06.2008 г. по гр.д. № 164/2008 г. по описа на Великотърновския окръжен съд и по частна касационна жалба от същото лице против въззивно определение № 95/14.03.2008 г. по същото дело на същия съд. Върховният касационен съд, състав на І г.о, за да се произнесе съобрази следното: С определение № 95/14.03.2008 г. по ч.гр.д. № 164/2008 г. Великотърновският окръжен съд е оставил без уважение частна въззивна жалба, подадена от Ч. М. М. от град С., област Велико Т., срещу определение № 19/21.01.2008 г. по гр.д. № 505/2007 г. по описа на С. районен съд,с което е прекратено производството по делото на основание чл.100 ал.2 ГПК/отм./. Срещу посоченото определение е подадена частна касационна жалба от горепосоченото лице, вх. № 4031/01.04.2008 г.,която е оставена от въззивният съд без движение ,като на жалбоподателя е указано да изложи основания за допускане на касационно обжалване. Със становище вх. № 7635/20.06.2008 г., жалбоподателят е изложил съображения за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. С атакуваното разпореждане от 24.06.2008 г. частната касационна жалба на жалбоподателя е върната, като съдът е приел, че не са отстранени нередовностите отнасящи се до чл.280 ГПК. Срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба е подадена частна жалба, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане. Частната жалба против разпореждането за връщане на частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС,когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Това означава,че условие за редовност на частната касационна жалба е наличието на изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК-т.е.следва да се формулира същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос,по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,който е разрешен противоречиво от съдилищата или който е от значение за развитието на правото,като в първите две хипотези се посочват конкретните решения,на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях,а в третата хипотеза се обоснове с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото. Първоначално подадената частна касационна жалба не съдържа такова изложение и правилно е била оставена без движение от въззивния съд,който се е съобразил и с писмо № 6809/28.05.2008 год.на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК(озаглавено становище), не се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран и съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Твърди се, че частната касационна жалба като всяка една жалба е допустима, тъй като това е неотменимо право, можещо да се ограничи единствено и само със специален закон, в случаите на война или друго извънредно положение по Указ на Президента,т.е.жалбоподателят не е отстранил недостатъците на частната касационна жалба. Тъй като съгласно чл.285 ал.1 ГПК процесуалните действия по привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията за редовност се извършват от въззивния съд,който извършва и проверка доколко изложението по чл.284 ал.3 ГПК отговаря на формалните изисквания за касационно обжалване Великотърновския окръжен съд правилно е упражнил правомощията си по чл.286 ал.1 т.2 ГПК. С оглед изложеното разпореждането от 24.06.2008 г. за връщането на частната касационна жалба като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,