Определение № 458 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2011 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 9619/08.10.2012 г. ответницата по касационната жалба и ищца по делото В. С. М. моли съда да измени постановеното по делото касационно решение № 397/03.10.2012 г. в частта му за разноските, като осъди ответниците по иска В. Н. М., И. И. М. и [фирма] да й заплатят разликата над присъдената с решението сума 1 576.50 лв. до сумата 2 645.50 лв. В молбата се излагат съображения, че последната сума представлявала действително дължимата на молителката за разноски по делото, тъй като с оглед изхода на същото тя представлява половината от общо направените пред трите съдебни инстанции, според молителката, разноски в размер на 5 291 лв. В тази връзка се сочи, че в мотивите към касационното решение, чието изменение се иска, съдът приел, че тези разноски пред трите инстанции са в общ размер 3 153 лв., но това били разноските само пред въззивната и касационната съдебни инстанции; пред първата инстанция молителката направила разноски още в размер на 2 138 лв. Ответниците по молбата В. Н. М. и И. И. М. заявяват становище за неоснователност на молбата, тъй като молителката не представила списък на разноските до приключване на последното заседание пред касационната инстанция. Ответното [фирма] не е заявило становище по молбата. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Молителката е представила списък на направените от нея разноски пред касационната съдебна инстанция – 780 лв. за адвокатско възнаграждение (лист 111 от касационното дело). Пред първата и въззивната съдебни инстанции производството се е развило по реда на отменения ГПК от 1952 г., поради което молителката не е следвало да представя списък на разноските пред тези две съдебни инстанции. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. След извършена проверка по делото се установява, че пред първата и въззивната съдебни инстанции молителката е направила разноски в общ размер 2 373 лв., в какъвто размер те са й присъдени с въззивното решение – при уважаване изцяло на предявения по делото иск, като молителката не е искала изменение на въззивното решение в частта му за разноските. Пред касационната съдебна инстанция молителката е направила нови разноски в размер 780 лв. Или общият размер на направените от молителката разноски пред трите съдебни инстанции по делото е 3 153 лв., както е прието в мотивите към касационното решение, чието изменение се иска. С оглед крайния резултат постановен с касационното решение – обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото по предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД досежно ½ идеална част от процесния имот и оставяне в сила въззивното решение за уважаване на този иск досежно останалата ½ идеална част от имота, на молителката-ищца се дължат разноски в размер на половината от сумата 3 153 лв., а именно – сумата 1 576.50 лв., която й е присъдена. С оглед изложеното, молбата за изменение на касационното решение в частта му за разноските следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение