Определение № 523 от 07.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4047/2018 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. Р. от [населено място] чрез адвокат П. Ц. от АК-Р. срещу определение № 788 от 26.06.2018 г. по ч.гр.д. № 415/2018 г. на Окръжен съд Русе, с което се потвърждава определение № 2437/27.04.2018 г. по гр.д. № 1729/2018 г. на Районен съд Русе за връщане на исковата молба от 15.03.2018 г. на Х. И. Р. против И. С. Т. и се прекратява производството по делото. Частната касационна жалба съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение и наличие на уважителни причини за пропуска да се представи в срок доказателство за платена държавна такса, поради което се иска отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: „Следва ли да се приеме за нередовна въззивна жалба, след като е видно от представеното доказателство по делото, че дължимата държавна такса е платена в срок макар разходно оправдателния документ да е представен по-късно.”. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна. Допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, жалбоподателят поставя въпроса за редовността на въззивната жалба при липсата на документ за платената държавна такса, който е неотносим към същината на спора във връзка с упражняване правото на иск от ищеца. Ето защо, не е налице обуславящ изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно от изложеното, в съдебната практика на ВКС се приема, че съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, тя се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности. Тези указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за страната (както е в случая, като е посочено, че следва да се представи вносния документ за внесена държавна такса). При неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява (чл.129, ал.3 и 4 ГПК). В случая, правилно съдът е приел, че исковата молба е нередовна и са били дадени конкретни указания за отстраняване на нередовността, но ищецът не ги е изпълнил, поради което е налице основание за прекратяване на делото в хипотезата на чл.129, ал.4 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.