Определение № 696 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 56/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. И. от [населено място] срещу решение № 147 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 3731/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение. С това решение е потвърдено постановеното от Софийски районен съд решение от 04.02.2010 г. по гр. д. № 23 189/2009 г. в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касаторката установителни искове по чл. 422 ГПК, съответно: за сумата 5 363.91 лв. – неплатена топлинна енергия за периода м. януари 2004 г. – м. април 2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2009 г. до окончателното й плащане, и за сумата 818.52 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 08.01.2006 г. до 01.12.2008 г. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на съда по отношение на приложимата в случая погасителна давност, като застъпва становище, че с оглед периодичния им характер, вземанията за цената на доставяната топлинна енергия се погасяват с тригодишна, а не с петгодишна давност. Именно с въпроса за погасителната давност е аргументирано и допускането на касационното обжалване, като се поддържа, че същият е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, както и че е решаван противоречиво от съдилищата. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] и третото лице-помагач на същия [фирма], [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу Р. А. И. от [населено място] положителни установителни искове по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което ответницата по исковете не е изпълнила задължението си за заплащане цената на доставената й енергия за периода от м. януари 2004 г. до м. април 2008г. Като неоснователни и недоказани решаващият състав е преценил всички заявени от нея възражения за недължимост на сумата по главницата – както за ненадлежно възникване на задълженията, така и за неточно в качествено и/или количествено отношение изпълнение от страна на топлопреносното предприятие. Не е уважено и направеното възражение за погасяване по давност на вземането за неплатена цена на топлинната енергия. В тази връзка въззивната инстанция е изразила становището, че доколкото задълженията за главница нямат общ източник и размерът им зависи от реалната месечна консумация, то същите нямат периодичен характер и по отношение на тях намира приложение общият 5-годишен давностен срок, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. С оглед мотивите на въззивното решение и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – същият е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер за долустоящите на ВКС съдебни инстанции, съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение; решение № 172 от 23.12.2010 г. по т. д. № 180/2010 г. на І т. о.; решение № 71 от 23.06.2011 г. по т. д. № 628/2010 г. на І т. о.; решение № 132 от 07.10.2011 г. по т. д. № 834/2010 г. на І т. о и др. Поради наличието на цитираната задължителна практика не следва да бъде обсъждано поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид освобождаването й от държавна такса, такава не се дължи от касаторката. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК