Определение № 1530 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 364/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД, [населено място] с управител С. К. Д. чрез адв. Ц. П. обжалва решение № 149 от 26.10.2022 г. по в.т.д. № 164/2022 г. на Апелативен съд – Велико Т., ГО, с което е отменено изцяло решение № 24 от 05.04.2022 г. по т.д. № 24/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против „Магдак“ ЕООД, [населено място] иск за сумата 40 000 евро /или алтернативно 78 233,20 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди при превоз на товар, възложен със заявка № 4228-19, вследствие на проникване на емигранти в ремаркето на камиона и погиване на част от превозните стоки, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 09.03.2021 г. до окончателното изплащане, като погасен по давност на основание чл. 32, § 1, б. „а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR).

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

Първа група въпроси:

1.Кое е основанието на предявения иск – сключения между ищеца и „Футура Фуудс“ Лтд. спедиционен договор или фактът на плащане на обезщетението на правоимащото лице?

2.В отношенията между „ДС Транспорт Сълюшън БГ“ ЕООД и „Магдак“ ООД какво качество има първото дружество – спедитор или на първи по ред превозвач?

3.По кой ред следва да упражни правата си „ДС Транспорт Сълюшън БГ“ ЕООД – по реда на сключения между него и „Футура Фуудс“ ЛТД спедиционен договор или по реда на сключения между него и „Магдак“ ООД договор за превоз?

4.Има ли „ДС Транспорт Сълюшън БГ“ ЕООД самостоятелно право на вземане от „Магдак“ ООД или „ДС Транспорт Сълюшън БГ“ ЕООД се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор?

5.Приложим ли е в настоящия случай чл. 37 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно който превозвач, изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на тази Конвенция има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор, при следните условия: а) превозвачът, по чиято вина е причинена щетата, трябва сам да понесе обезщетението, независимо дали го е изплатил той самият или е било изплатено от друг превозвач?

По тези въпроси се твърди противоречие с: решение № 27 от 28.06.2017 г. по дело № 2430/2015 г. на ВКС; решение № 47 от 30.07.2019 г. по т.д. № 1502/2018 г. на ВКС, I т.о., с което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Втора група въпроси:

1.Коя е приложимата в отношенията между страните погасителна давност – тази по чл. 32, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки или тази по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите?

2.От кой момент започва да тече давностният срок – от деня, в който стоката е била доставена на получателя или от деня, в който е заплатено обезщетение на правоимащото лице?

По тези въпроси се твърди противоречие с: решение № 47 от 30.07.2019 г. по т.д. № 1502/2018 г. на ВКС, I т.о.; постановление на пленума на Върховния съд № 7/1977 г.; решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. на ВКС, I т.о., с което обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сочи ии бланкетно наличието на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените правни въпроси във втора група.

Трета група въпроси:

1.С какви доказателствени средства може да бъде доказано подаването на писмена рекламация и може ли това да стане със случаен документ и свидетелски показания или е задължително представянето на съответния писмен документ?

2.Правилно ли съдът е приел, че представеното електронно писмо и прикачен към него файл, което не е оспорено от ответника, не установяват факта на предявяване на писмена рекламация (с оглед на това, че същото се подкрепя и от свидетелските показания, и от предявената застрахователна претенция)?

3.Представлява ли електронното писмо случаен документ, който установява факта на подаване на писмена рекламация?

4.Спирала ли е да тече погасителна давност на основание чл. 32, § 2 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки?

5.Поставя ли чл. 32, § 2 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки изискване на съдържанието на рекламацията?

6.Спазена ли е писмената форма, предвидена в чл. 32, § 2 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, при проведена кореспонденция по електронен път?

7. Представлява ли изпратеното електронно писмо писмена рекламация по смисъла на чл. 32, § 2 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки?

8.Представлява ли подаването на застрахователна претенция от виновния превозвач извънсъдебно признание за това, че до него е била отправена рекламация?

По тези въпроси се твърди противоречие с: решение № 294 от 01.12.2006 г. по в.гр.т.д. № 422/2006 г. на ВтАС; решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г. на ВКС, IV гр.о; решение № 131 от 12.07.2018 г. по гр.д. № 131/2018 г. на ВКС, IV гр.о, с което мотивира наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посочва, че е налице и допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

„Магдак“ ЕООД, [населено място] чрез адв. М. М. е депозирало отговор на касационната жалба, по реда на чл. 287 от ГПК, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 17, пар. 1 от Конвенция CMR, съгласно който превозвачът е отговорен за цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й. Приел е, че въпреки позоваването на суброгация, ищецът като спедитор, има право да предяви иск за обезщетение за причинени вреди на товара при осъществяване на възложения превоз на превозвача. Приел е, ответникът-превозвач е оспорил, на основание чл. 17, пар 2 от Конвенцията, че увредата на товара се дължи на обстоятелства, които не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее, но по делото е установено, че настъпване на повредата е резултат от неправилен избор на място на нощна почивка в разрез с указанията, дадени от товародателя за използване на охраняем паркинг. Прието е, че не се доказва избраният паркинг да е бил охраняем с физическа охрана, като е установено от снимки, че не е ограден, не е имал пропускателен режим и видеонаблюдение. Прието е, че последиците е можело да бъдат избегнати от превозвача с полагане на грижата на добрия търговец при съобразяване на опасността от незаконни емигранти, на която му било акцентирално да обърне особено внимание. Според въззивния състав не е доказано и заключване на ремаркето с повече от един заключващ механизъм, което би затруднило или би направило невъзможно отварянето му от неоторизирани лица.

С оглед анализа на доказателствата е установено, че ищецът е спедитор .Именно в качеството си на спедитор бил сключил с „Магдак“ ЕООД договор за превоз като му е възложил извършването на транспорт от изпращач „Колиос С.А Грийн Деър“, 24 палета млечни продукти до Б., Великобритания с получател „Футура Фуудс“ лтд. В заявката за транспорт било заявено камионите да се заключват с повече от един заключващ механизъм и да бъдат паркирани на охраняеми места и шофьорите да бъдат инструктирани да бъдат особено внимателни при всяко тръгване при преминаване през Белгия и Франция поради ситуация с нелегални имигранти. На 27.06.2019 г. при нощен престой на камиона, превозващ товара на магистрален паркинг в [населено място], Белгия нелегални имигранти били проникнали в ремаркето, което било установено от органите на полицията и отразено в т. 8 от СМР товарителницата. Прието е, че има доклад за точната стойност на повредените стоки – 2 792 кашона със стока на стойност 39 204,02 евро. Повредената стока била унищожена, като разходът за това бил 2 618 британски лири.

С формуляр за суброгация от 20.07.2020 г. „Футура фуудс“ лтд признал, е претенцията за вреди е изцяло удовлетворена от застрахователя. От дебит нота от 18.11.2020 г. било установено постигнато споразумение между „ДС Транспорт ссолюшън“ ЕООД и „WK Webster & co“, легитимирало се като агенция, представляваща застрахователи на товари за изплатената на „Футура фуудс“ лтд на основание договор за застраховка сума в размер на 40 000 евро на 4 вноски. Прието е погасяване на това задължение и отправяне на претенция от ищеца-спедитор към превозвача-ответник „Магдак“ ЕООД, обезщетение за увреден товар. Превозвачът бил върнал фактурата и направил оспорване.

Въззивният съд приема, че вземането на ищеца следва да се разглежда като такова за обезщетение от неизпълнение на договора за превоз, тъй като е действал в качеството на спедитор, на основание спедиционен договор. Позовавайки се на чл. 361, ал. 1 ТЗ спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя си договор за превоз на товар. Прието е, че от съдържанието на процесния договор за международен превоз се установява, че спедиторът е действал от свое име и за сметка на собственика на товара. Прието е, че между доверителя на ищеца-спедитор, „Футура фуудс“ ЛТД и „Магдак“ ЕООД не е съществувала договорна връзка и липсват насрещни права и задължения, това дружество не можело да търси договорна отговорност за рекламации. То имало право на основание спедиционния договор да претендира вреди от своя спедитор или от неговия застраховател. Прието е, че отношенията между ищеца и неговия доверител, осъщественото плащане на обезщетение към застрахователя и впоследствие погасяване от спедитора към застрахователя, били от значение за отговорността на превозвача спрямо ищеца в качеството му на страна по договор за превоз.

Прието е за неоснователно възражението на превозвача – ответник, на основание чл. 17, пар. 2 от Конвенцията, че увредата на товара се дължи на обстоятелства, които не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее, но по делото било установено, че настъпването на повредата била в резултат на неправилен избор на място за нощна почивка, в разрез с изрично дадените от товародателя указания за използване на охраняем паркинг. Прието е липсата на доказване, че паркингът е охраняем, така както било поставено изискването от спедитора в заявката за транспорт. Освен това е прието, че и другото изискване по заявката за транспорт, ремаркето на камиона да се заключва с повече от един заключващ механизъм, което би затруднило или направило невъзможно отварянето му от неоторизирани лица, не било изпълнено.

Въззивният съд е приел, че липсва регресно вземане, възникнало от суброгацията в правата на товарополучателя „Футура фуудс“ ООД, Великобритания. С оглед доказателствата по делото е направен извод, че ищецът е действал като спедитор, на основание спедиционен договор. Съгласно чл. 361, ал. 1 от ТЗ, спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за своя сметка договор за превоз на товар. Сключеният договор бил на същински спедиционен договор, за разлика от несъщинския, при който спедиторът действа директно от името на доверителя, по силата на предоставена представителна власт. На практика „ДС Транспорт солюшън бг“ ЕООД с оглед качеството си, можел да претендира от превозвача „Магдак“ ЕООД обезщетение за вреди. Между получателя на стоката, „Футура фуудс“ ЛТД и превозвача липсвала договорна връзка и за тях не се пораждат насрещни права и задължения, съответно това дружество не можело да търси договорна отговорност за рекламации от последния. Прието е, че плащането на застрахователно обезщетение от спедитора няма значение. Плащайки обезщетение на товарополучателя, спедиторът не бил се суброгирал в правата на товарополучателя срещу превозвача, защото не бил изпълнил чуждо задължение, това на превозвача, а свое собствено.

Поради това е прието, че когато претенцията е свързана с превоза от спедитора срещу превозвача е приложим чл. 32, пар. 1 от Конвенцията, с оглед въведеното възражение за погасителна давност от ответника, в срока за отговор на исковата молба. Прието е, че чл. 32, § 1, б. А от Конвенцията предвижда 1 годишен давностен срок, който в случай на частична липса, повреда или забава тече от деня, в който стоката е била доставена. Прието е, че този срок е 1 годишен, считано от 28.06.2019 г. Отчетено е приложението на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС, давностните срокове, с изтичането, на които се погасяват права на частно-правни субекти били спрели да текат за срока от 13.03.2020 г. до 13.5.2020 г (отмяна на извънредното положение), при което е приел, че 1 годишният срок е изтекъл на 28.08.2020 г.

Съгласно чл. 32, § 2 от Конвенцията, давността се спирала с направена писмена рекламация по чл. 30 от деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложението към документи, като доказването на фактите на получаване на рекламацията или на отговора и на връщане на приложените документи е в тежест на страната, която се позовава на тези факти. Прието е, че ответникът е ангажирал доказателства, че е получил писмената рекламация на 07.12.2020 г. и на 10.12.2020 г. бил отговорил, че я отхвърля като е върнал и приложената към нея фактура. Прието е, че тези действия били извършени след изтичане на едногодишния срок. Прието е, че липсва документ, който може да бъде приет като рекламация. Свидетелските показания били преценени, че предстои да се търси щета, без да е заявена, както и че няма доказване с оглед изискуемата писмена форма. Обсъдено е представено писмо, като е прието, че съдържанието на писмото, към което се препраща не е установено. Прието е, че образуваната на 22.11.2019 г. по искане на превозвача преписка по щета от неговия застраховател засяга правоотношение между ответника и трето за спора лице и от наличието й не може да се формира извод, че срещу превозвача е била предявена рекламационна претенция. Фактурата за размера на претендираното обезщетение била издадена от ищеца след изтичане на едногодишния срок, непосредствено след постигнато споразумение между „ДС Транспорт солюшън БГ“ ЕООД и WK Webster & Co. Така е прието, че липсва спиране на погасителната давност и предявеният на 08.03.2021 г. е погасен по давност, на основание чл. 32 § 1, б. а от Конвенцията.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличие на основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.2, пр.1 и пр. 2 от ГПК.

По поставените въпроси от първата група, с поставените въпроси 1 и 2, така както са формулирани, касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изложените факти в исковата молба, съдът е определил предмета на делото и спорното правоотношение, както и е приел за доказано наличието на договор като е прието, че товарополучателят е удовлетворен от застрахователя, съответно е заплатено на застрахователя следващото се обезщетение за некачествено изпълнение на задължението от ищеца. Прието е също така че отношенията между спедитора и превозвача са такива на основание договор за превоз с международна доставка и поради това към тях следва да се приложи Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ЧМР). Разрешението по посочените въпроси е с оглед анализа на събраните по делото доказателства, вследствие на което са установени фактите. Съгласно тълкуването, изразено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, общо основание за допускане на касационно обжалване може да бъде само материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора. Поставените въпроси относно анализа на доказателствата и правилността на съдебното решение не могат да представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Изводът за наличие на действие на ищеца като спедитор, при осъществяване на действия по поръчка е действал от свое име и за сметка на собственика на товара. Установено е, че определящо в случая, че спорът е по отношение на извършения превоз. Правният въпрос относно установяване на действителните правоотношения между страните, изводът за наличието на същински договор за спедиция, по силата, на който е действал ищецът, са направени след анализ на доказателствата по делото. Това заключение е свързано с правилността на съдебното решение и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Този извод изключва проверката за наличие на допълнително основание съгласно т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Поставеният трети правен въпрос е теоретичен и не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване.

По поставения четвърти правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че е включен в предмета на делото, с оглед изложените от касатора като ищец твърдения, че се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Но така както е формулиран този въпрос засяга основателността на предявения иск, съответно е свързана с правилността на решението на въззивния съд и не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

Поставеният пети правен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че с оглед доказателствата по делото въззивният съд не е приел наличие на поредни превози, за да се приложи нормата на чл. 37 от Конвенцията. Сочената съдебна практика по т.д. 2430/15 г., ВКС, II ТО не дава отговор на въпроса относно правата на спедитора, така както е разрешен казусът в настоящия случай, при установяване наличие на договор за спедиция. В посоченото решение е разгледана правната уредба на предявим не срещу всеки превозвач, а срещу превозвача, виновен за забавата или повредата на товара, иск. В случая не е включен в предмета на делото подобен въпрос, доколкото не се твърди ищецът да е извършил част от превоза. Поради това с посочения правен въпрос не е обосновано основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на втората група въпроси.

1. По отношение на поставените първи и втори правни въпроси, следва да се посочи, че също са свързани с правилността на решението. Обосноваността на извода, че е налице сключен спедиционен договор и изключването на регресната отговорност на ответника, са обусловили извод за основание на иска – отговорността на превозвача с оглед договора за международен транспорт и съответно приложимата към този договор норма на чл. 32 б. а от Конвенцията ЧМР. Този извод е направен с оглед анализа на доказателствата, разгледаните правоотношения между ищеца като спедитор спрямо превозвача и ищеца – спедитор спрямо собственика на товара, съответно получателя на стоката, както и изпълнението на собствено задължение на спедитора към получателя на превозваната стока, основан на договора за спедиция. Прието, че отговорността срещу превозвача може и трябва да се реализира от спедитора, изплатеното задължение към застрахователя, суброгирал се в правата на получателя на стоката, на основание договор за застраховка, се основава на правоотношението на спедитора с получателя на стоката и не може да породи задължение за превозвача към получателя на товара. Направените изводи са с оглед установените действителни правоотношения, конкретните факти и са изцяло основани на правилното приложение на правните норми, към установените факти. Следователно поставеният правен въпрос е свързан изцяло с правилността на съдебното решение. Поради това и съгласно приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Сочените от касатора решения са свързани с различна установена фактическа обстановка. Този извод не налага установяване на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По отношение на третата група правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че първият въпрос е теоретичен и с него не е обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Вторият поставен въпрос така както е формулиран не представлява основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на третия поставен правен въпрос, също по начина, по който е формулиран представлява теоретичен въпрос. Въззивният съд е обсъдил всички представени доказателства, включително представените електронни документи, в заверен препис и е анализирал същите, като не е установил наличие на рекламация. Поради това, че въззивният съд е извършил анализ на доказателствата, за да формулира така посочения извод, въпросът не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на четвъртия въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд, поради което с него не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на поставените пети, шести и седми правни въпроси, касаторът не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е посочил, че има определена форма на рекламацията, посочил е, че не се установява да има рекламация от представените доказателства, предвид липсата на доказано съдържание на писмо, към което препраща друго писмо, т.е. не се установява пряко отправянето на рекламация, а чрез вторични документи, невъзпроизвеждащи точно изявленията в предходни документи. Това е прието за липса на установеност на рекламация. Поради това формулираният правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на поставения осми правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд отново въз основа на доказателствата е направил извод, че рекламацията, за която може да се съди от подаденото заявление до застрахователя на превозвача по щета, не засяга отношенията, между ищеца и ответника и не обосновавала извод за рекламационно изявление в правоотношението между ищеца и ответника. Поради това поставеният правен въпрос не представлява общо сонование за допускане на касационно обжалване.

С оглед направените изводи не подлежат на изследване допълнителните основания, сочени от касатора.

По отношение на релевираното основание очевидна неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК следва да се посочи, че не е налице. С оглед формираната съдебна практика, дефинираща соченото основание, настоящият съдебен състав намира, че в случая само от мотивите на съдебния акт не може да се установи основанието. Въззивният съд е изложил мотиви, които не са противоречиви и взаимно изключващи се. От тях може да се установят приетите от съда факти, както и тяхното правно значение. При извършената проверка не се установява наличие на нарушение на материалноправна норма, която е приложена в явно противоречие с действителното й съдържание, респ. е приложена несъществуваща правна норма. Не се установява от мотивите на акта наличието на допуснато съществено процесуално нарушение.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 000 лв, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено получаването на заплатеното адвокатско възнаграждение, в брой, в размер на 2 000 лв.

Така мотивиран съдът