Определение № 9094 от 29.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2023 г.
ВАСОсмо отделение29.09.2023reporting judge Емилия Иванова
Ruling
ОТМЕНЯ определение № 1531/15.06.2023 г. по адм. д. №1449 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение №122/01.06.2023 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по жалбата на „Милки груп Био“ ЕАД срещу решение №122/01.06.2023 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на "Милки груп Био" ЕАД, срещу определение № 1531/15.06.2023 г. по адм. д. №1449 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение №122/01.06.2023 г. на директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата подадена по административен ред от „Милки груп Био“ ЕАД срещу действия за обезпечаване на доказателства извършени в периода от 16.05.2023 г. до 25.05.2023 г. от Главна дирекция Финансов контрол/ГД ФК/ при ТД на НАП гр. Пловдив, обективирани в нарочно изготвени протоколи. Според частния жалбоподател АС гр. Пловдив е приел, че не е компетентен да се произнесе по жалбата доколкото териториалният директор на НАП гр. Пловдив, не се е произнесъл по същество на спора за законосъобразността на обжалваните действия, като ги е потвърдил мълчаливо. Твърденията в частната жалба са, че изводите на съда са в противоречие с чл.88, ал.3 АПК, приложим по силата на §2 от ДР на ДОПК. Не е съобразено, че предмет на обжалване е решение на административния орган, с което производството по обжалване се прекратява. Актът за прекратяване подлежи на самостоятелно обжалване. Приетото от първоинстанционния съд, че решението на ТД на НАП гр. Пловдив е необжалваемо отрича правото на жалба на дружеството и е в пряко противоречие с установеното в чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ. Въз основа на горното се иска да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на Административен съд гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, в писмено становище във връзка с подадената частна жалба намира, че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен. Подадената от юридическото лице жалба е недопустима, а по същество е и неоснователна. За жалбоподателя липсва интерес от оспорването на действията по обезпечение, тъй като целената защита е постигната с тяхната отмяна. Моли, определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък на същите. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от частния жалбоподател разноски. Върховен административен съд, състав на осмо отделение след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АС гр. Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на "Милки груп Био" ЕАД срещу решение №122/01.06.2023 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив. С това решение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу действия за обезпечаване на доказателства извършени в периода от 16.05.2023 г. до 25.05.2023 г. на органи по приходите при Главна дирекция Финансов контрол при ТД на НАП гр. Пловдив, обективирани в протоколи с №0040597 от 16.05.2023 г.; №0023837 от 16.05.2023 г. №0051812 от 16.05.2023 г.; №001437375 от 17.05.2023 г. №0024942 от 17.05.2023 г.; №0023838 от 17.05.2023 г.; №0013883 от 18.05.2023 г.; №0013865 от 18.05.2023 г.; №0013853 от 18.05.2023 г.; №00115352 от 19.05.2023 г.; №0024913 от 19.05.2023 г.; №00142230 от 19.05.2023 г.; №0040598 от 20.05.2023 г.; №0064562 от 20.05.2023 г.; №0013866 от 22.05.2023 г.; №0052022 от 22.05.2023 г.; №0024762 от 22.05.2023 г.; №0024914 от 23.05.2022 г.; №0014036 от 23.05.2023 г.; №0013887 от 23.07.2023 г.; №0014376 от 23.05.2023 г.; №0024847 от 24.05.2023 г.; №0023839 от 24.05.2023 г.; №0014248 от 25.05.2023 г.; №0014037 от 25.05.2023 г. и е прекратил производството по делото. За да остави без разглеждане жалбата на „Милки груп Био“ ЕАД, съдът е приел, че е подадена срещу действия за обезпечаване на доказателства. В мотивите си, позовавайки се на практика на ВАС е приел, че разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ДОПК не предвижда правораздавателна компетентност на съда да се произнесе по законосъобразността на действията по обезпечаване на доказателства, когато не е налице акт на директора на ТД на НАП по същество. В атакуваното определение е посочено, че производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на "Милки груп Био" ЕООД против действията, обективирани в цитираните по горе протоколи за предприети действия за обезпечаване на доказателства на органи от ГД „ФК“. Тези действия за обезпечаване на доказателства са оспорени пред директор на ТД на НАП, който с решение № 122 от 01.06.2023 г. е оставил жалбата на дружеството без разглеждане поради недопустимост. Съдът е изложил мотиви, според които съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ДОПК действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват пред административния съд по местоизвършването им относно тяхната законосъобразност в две хипотези – при непроизнасяне на териториалния директор по жалбата в установения срок или при отхвърляне на жалбата. Последното изречение на същата норма регламентира, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване. С него се разрешава окончателно правния спор за законосъобразността на посочените действия, поради което жалбата е недопустима. Посочено е също така, че липсва правен интерес от оспорването на обезпечителните действия, тъй като същите са отменени. Определението е неправилно. Административният съд, съобразявайки чл.41 ДОПК правилно е посочил, че на съдебен контрол подлежат действията за обезпечаване на доказателства, само в случаите изрично посочени в разпоредбата а именно: когато териториалния директор не се е произнесъл по жалбата в установения срок или когато е отхвърлена жалбата. В случая директорът на ТД на НАП не се е произнесъл по съществото на спора, а е прекратил производството поради недопустимост на подадената жалбата против действията за обезпечаване на доказателства. Решението му, като акт преграждащ пътя за защита подлежи на обжалване. Съгласно §2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Съгласно чл.88, ал.3 АПК, актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Обжалваният пред настоящия съдебен състав акт на административния съд по своя характер е именно определение, постановено по частна жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване. При разглеждане на подадената жалба срещу решението на директора на ТД на НАП, съдът не е обсъдил въпроса с прекратяване на административното производство и е разгледал само твърденията относно незаконосъобразността на действията на контролните органи по обезпечаването на доказателства. Проверката на атакуваното решение е следвало да се ограничи до това дали са били налице предпоставките административният орган да прекрати образуваното пред него производство. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила от административния съд е съществено. Обжалваното определение следва да се отмени като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената жалба чрез провеждане на производство по допустимостта й съобразно указаното по-горе. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,
Cited provisions
7- чл. 41, ал. 3 ДОПК
- чл. 229 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 88, ал. 3 АПК
- чл. 41 ДОПК
- чл. 120, ал. 2
- чл. 2