Определение № 3343 от 29.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2800/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от „ВИНАЛ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джеймс Баучър“, №116, ет.1, ап.1, представлявано от А. Илиев – изпълнителен директор, чрез адв.Бошнакова срещу определение №1547 от 20.02.2023 г., постановено по адм.д.№11783 по описа на Административен съд София град за 2022 г., с което е отхвърлено искане за спиране изпълнението на ревизионен акт /РА/№BG005800-РК8-РА9 от 03.08.2022 г. издаден от длъжностни лица на ТД Митница София. Според частния жалбоподател определението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционният съдебен състав не е уважил направеното искане за спиране, като е възприел изцяло аргументите на митническите органи и е посочил, че предлаганото обезпечение е по-малко от установените с акта задължения. Обсъждано е и качеството на предложените обезпечения, което е недопустимо. Неправилно е прието от съда, че са налице неясноти при обезпечаването свързани с неговата собственост. По подробни съображения обосновава искане определението да бъде отменено и направеното искане от дружеството да бъде уважено. Ответникът по частната жалба, в приложено по делото отговор сочи, че постановеното определение е правилно и законосъобразно. Изложените от съда мотиви съответстват на установените по делото факти и на приложимия закон. Заявява искане частната жалба да бъде оставена без уважение, като определението на АССГ бъде преценено като правилно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, приложените по делото доказателства и относимите законови разпоредби намира следното: Частната жалба е процесуално допустима и основателна. Пред пръвоинстанционният съд е постъпило повторно искане за спиране изпълнението на ревизионен акт №BG005800-РК8-РА9 от 03.08.2022 г. издаден от длъжностни лица на ТД Митница София, мълчаливо потвърден от директор на Агенция Митници, с който са установени задължения за акциз в размер на 409 929.93 лв. възникнали на основание чл.20, ал.1, т.8 ЗАДС и лихви за просрочие в размер на 130 058.19 лв., изчислени към 03.08.2022 г. Като обезпечение са предложени нови дълготрайни материални активи представляващи: изобарен моноблок Alfatek Srl WHP, с балансова стойност 590 660.66 лв. и автоматичен сатуратор СЕМ Srl, модел Carbo Cemс балансова стойност 120 557.37 лв., както и стоки 8100 бутилки водка с обща стойност по баланс 77 841 лв., различни от тези предлагани при предходната преценка извършена от решаващия състав. Съдът е приел, че обезпечението не е надлежно и не може да бъде основание да бъде уважено направеното искане. Според мотивите на съдебния състав е безспорно, че предложените като обезпечение ДМА се намират на място в склада на дружеството, но същите са придобити по договор с ДФЗ и не е ясно дали няма върху тях няма ограничения за налагане на обезпечения или залози. По отношение на предложеното количество водка е посочено, че същата не е с необходимото качество, което да позволява да служи за обезпечение. Определението е неправилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 ДОПК обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Нормата на чл. 157, ал. 2 ДОПК предвижда, че изпълнението му може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, което може да се прави само за частта от акта, която е обжалвана. Съгласно чл. 157, ал. 3 ДОПК, към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. Съгласно чл. 153, ал. 3 ДОПК към искането за спиране се прилагат доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение. Съдът, в хипотезата на чл. 157 ДОПК, е длъжен да спре изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране (чл. 153, ал. 4 ДОПК). В останалите случаи решаващият орган извършва преценка, съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител (чл. 153, ал. 5 ДОПК). При тази преценка административният съд се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания. При тази правна рамка, съдът е извършил преценка на предложените като обезпечение ДМА и е приел, че те не са достатъчни, за да гарантират вземането на държавата установено с процесния ревизионен акт. Изводите му не се споделят от настоящият състав. От мотивите на обжалваното определение е видно, че митническите органи са извършили проверка на място в данъчен склад на дружеството с адрес: гр. Ловеч, ул. Ангел Кусев, №37 и са установили, че предложените за обезпечение активи са налични и монтирани в обекта, като се ползват съгласно предназначението си за бутилиране на вино, извършено е окончателно плащане и са представени доказателства за това. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ДОПК, обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите. Приложени са и доказателства относно балансовата стойност на ДМА. Наличието на активите в склада на частния жалбоподател и тяхната балансова стойност не се оспорват от митническите органи. При преценката за съразмерност на предложеното обезпечение е видно, че балансовата стойност на активите представляващи ДМА, предложен като обезпечение, покрива размера на задължението (главница и лихви) към датата на подаване на искането, поради което същият може да послужи като обезпечение на спорните задължения. След като балансовата стойност на наложените обезпечителни мерки значително надхвърля общия размер на определените с ревизионния акт задължения и начислените лихви за забава, то те гарантират пълно удовлетворение на държавните вземания. При подаване на частната жалба е приложен и договор № 105/01.07.2021 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Инвестиции в предприятия“ по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2019-2023 г., като съгласно разписаните в него права и задължения на бенефициера не са предвидени ограничения при ползване на оборудването. Посочените разпоредби от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 -2023 г. са свързани с начина по който се ползва инвестицията и за какъв срок. Тези разпоредби са неотносими с преценката, която съдът следва да извърши по реда на чл.157, ал.1 ДОПК. По отношение на предложените като обезпечение стоки, представляваща водка 40% vol., “Xtaz vodka ultra premium” 1.75 л., бутилирана и съхранявана в кашони е посочено, че не отговаря на изискванията за качество и не е предназначена за директна продажба. Същите са относими към стъклените бутилки, в които се съхранява, а не за качеството на алкохолното съдържание. Дори обаче да се приеме, че тази стока не може да бъде обезпечение на установените с ревизионния акт задължения, то предложеното обезпечение върху ДМА е достатъчно, за да покрие вземането на Агенция Митници. Ето защо, като не е уважил искането за спиране на изпълнението на обжалвания ревизионен акт, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с което предварителното изпълнение да бъде спряно. Мотивиран така и на основание чл. 235, ал. 1 АПК и чл. 157, ал. 4 ДОПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,