Определение № 662 от 11.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 517/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Х. О. Х. ЕГН: срещу определение №74 от 17.03.2011г. по ч. гр. дело №138/011г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от № 1211 от 15.12.2010 г. по гр.д.№ 114/2010 на РС-Самоков за прекратяване на производството по иска на частния жалбоподател за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП по чл.407 /отм./ от ТЗ срещу Г. фонд -гр. С.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т.1- 3 ГПК. Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че обезщетение за неимуществените вреди вследствие на виновно причинено ПТП, което се търси с иска срещу застрахователя, респ. Г. фонд /ГФ/ вече е присъдено на ищеца по гражданския иск предявен в наказателното производство срещу прекия причинител на вредите. Последното обстоятелство възпрепятства възможността ищците да предяват иск за обезщетение срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респ. срещу ГФ. Правният въпрос от значение за изхода на спора е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респ. срещу ГФ при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. Този въпрос безспорно е решаван различно от отделните съдилища, което се установява, както от приложените съдебни актове от страна на касатора, така и от констатациите в мотивите на Разпореждане №1 от 13.04.2010 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК, съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение