Определение № 410 от 15.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 399/2009 г.

Производството е по чл.192, ал.4 ГПК/отм/. Обжалвано е определение №185 от 6.12.2008г., постановено по ч.гр.дело № 1155/2009г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменено решение №230 от 20.05.2003г. по т.дело №1155/2002г. в частта за разноските, като същите са увеличени от 1279 лв. на 2644 лв. Касаторът Е. И. И. Д. с фирма “Д” поддържа, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му. Твърди, че отношенията между страните по делото са уредени и се позовава на нот.заверена молба от 15.05.2004г. за направено от взискателя искане за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело. Ответникът по частната жалба “ТКС” О., гр. П. не взема становище по изложените в частната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна във въззивното производство, но същата е процесуално недопустима. Обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд не подлежи на касационен контрол. Определението по чл.192, ал.4 ГПК /отм/ за изменение на решението в частта за разноските подлежи на касационен контрол ако подлежи на касационен контрол самото съдебно решение. Поради това, че решението на Пловдивския апелативен съд не подлежи на касационен контрол на основание чл. 218а, ал.1, б”б” ГПК отм., не подлежи на по-нататъшен контрол, по реда на обжалването и определението за разноски по чл.192, ал.4 ГПК отм. В този смисъл е т.6 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Следователно, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение