Определение № 8772 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от К. Д. И. с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 5602 от 29.05.2025 г. в частта за разноските. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, с указания за възможността да представят възражения, като в указания срок не е постъпило такова. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира молбата да допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, от страна, която е процесуално легитимирана. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Производството по настоящето административно дело №1979/2025 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба, подадена от К. Д. И. срещу Решение № 28167 от 23.12.2024 г., постановено по административно дело № 9775/2024 г. по описа на Административен съд София- град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №254/11.09.2024 г. по преписка №186/2021 г. на Комисия за защита от дискриминация. Като ответник в производството е участвала Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/, която е била представлявана в съдебно заседание от процесуални представител юриск. Василева. С постановеното по настоящото дело решение, чието изменение се иска, обжалваното от И. решение на АССГ, е оставено в сила, при което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК същият е осъден да заплати на ответника деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е съобразил направеното от ГДИН, представляван от процесуален представител в съдебно заседание, искане за присъждане на направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция. Претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая предвид изхода на правния спор и направеното искане от юриск. Василева, съдът е присъдил дължимите на ГДИН разноски. Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер, в съответствие с разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Възражението на молителя И. за недължимост на разноски предвид специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. е неоснователно. С посочената норма се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях държавна такса и разноски за водене на делото, но разпоредбата не предвижда изключение от общия принцип за отговорността на направените от насрещната страна разноски по делото и приложението на чл. 143 от АПК. По изложените съображения искането на касатора К. Д. И., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, за изменение на Решение № 5602 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1979/2025 г. по описа на ВАС, в частта за разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение