Определение № 496 от 21.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 397/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Обжалвано е определение №215 от 18.03.2010г., постановено по т.дело №960/2009г. на Върховния касационен съд, ТК, състав на първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на “Н” О., гр. Б. против решение от 11.03.2009г. по гр.дело №3336/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 21.08.2007г. по гр.дело №2796/2006г. на Софийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 90.92 лв. до предявения размер 316.50 лв. и в частта за разноските. Жалбоподателят “Н” О. обжалва определението на ВКС само в частта, с която не е разгледана касационната му жалба в частта за разноските, с молба да бъде отменено като неправилно. Твърди, че в тази част производството по обжалване се развива по реда на чл.248, ал.3, т.2 ГПК и не попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК защото обжалваемия интерес е от 1481.54 лв. Ответникът по частната жалба “Г” О. - София не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат ВКС е съобразил предмета на касационно обжалване и приложимата спрямо него разпоредба на чл. 280, ал.2 ГПК. С касационната жалба е направено искане за отмяна на въззивно решение, с което е отхвърлен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от 90.92 лв. до 316.50 лв. т.е. обжалваемия интерес на касатора е до 1000лв. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК от касационен контрол са изключени дела с обжалваем интерес до 1000лв. Решението, респ. определението, с което съдът се произнася за направените по делото разноски се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, съгласно императивната разпоредба на чл.248, ал.3, изр. второ ГПК. В случая след като въззивното решение е изключено от касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК, същото не подлежи на обжалване и в частта за присъдените на страната разноски, без значение какъв е размера на обжалваемия интерес. Като е съобразил императивния характер на чл.280, ал.2 и чл.284, ал.3 ГПК за касационното обжалване, съставът на ВКС, ТК е постановил законосъобразно определение, поради което същото ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение