Определение № 10291 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Кмета на Община Варна, чрез юрк. А. Тодорова, против определение № 6546 от 25.06.2024г., постановено по адм. дело № 2793/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 24.04.2024г. в частта за разноските.Направени са оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено. Ответната страна – Д. С. П. не взема становище. Върховният административен съд, като обсъди наведените доводи и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, а по същество – за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. С. П. против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост. В хода на съдебното производството от кмета на Община Варна е представено доказателство, че търсената от жалбоподателката услуга е изпълнена и е поискано прекратяване на делото. Вследствие горното, с протоколно определение от 24.04.2024г., постановено по адм. дело № 2793/2023 г., административният съд прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, като в полза на оспорващата са присъдени и разноски в размер на 1010 лева. С обжалваното определение е оставено без уважение подаденото от кмета на община Варна искане за изменение на определението в частта за разноските. Определението е правилно в оспорената му част. Разпоредбата на чл.143 АПК не е изчерпателна и не покрива всички хипотези, в които на страните се присъждат разноски. Разглежданият случай разкрива една от тези хипотези, за които приложима субсидиарно на основание чл.144 АПК и по аргумент от противното е нормата на чл. 78, ал.2 ГПК. Към момента на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Варна за жалбоподателката е съществувал интерес от обжалване. Следователно, в процесния случай правният интерес от водене на делото е отпаднал след осъществяване на исканата заверка, т.е. след образуване на съдебното производство, съответно след извършване на съдебни разноски. В случая непроизнасянето в срок на компетентния административен орган е станало повод за образуване на делото. Поради това, Административен съд Варна правилно е приел, че в процесния случай разноски в полза на Д. П. се дължат, поради и което е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение