Определение № 4193 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Н. И. К. чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно определение № 1924 от 20.05.2022г. по в.ч.гр.д. № 1056/2022г. на Окържен съд В., с което е потвърдено определение № 3064 от 18.03.2022г. по гр.д. № 17182/2021г. на РС Варна за прекратяване на основание чл.129, ал.3 ГПК на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което искат да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Частният жалбоподател е бил ответник в производство за делба. Предявил е насрещен иск, с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, който не е приет за разглеждане и с определение на съда е отделен за разглеждане в самостоятелно производство. Това производство, с разпореждане № 25760 от 1.12.2021г.,е оставено без движение. Дадени са указания за внасяне, в 7-дневен срок, на държавна такса в размер на 148.66лв. Страната е направила искане за продължаване на срока, което е уважено с определение № 268 от 11.01.2022г. П. срок е изтекъл на 20.01.2022г. Независимо от това, съдът е предоставил нова възможност на страната за изпълнение на дадените указания, като с разпореждане № 4398 от 8.02.2022г. отново е оставил без движение производството и е дал последна възможност на страната за внасяне в 7-дневен срок на определената държавна такса. За това разпореждане страната е уведомена на 7.03.2022г., чрез процесуалния си представител. След като таксата не е била внесена в срок, с определение № 3064 от 18.03.2022г. по гр.д. № 17182/2021г., РС Варна е прекратил прозиводството по делото. Този акт е потвърден със сега обжалваното въззивно определение №1924 от 20.05.2022г. по в.ч.гр.д. № 1056/2022г. на Окържен съд В.. Посочено е че страната е надлежно представлявана и че дадените от съда указания не са изпълнение въпреки двукратно предоставената възможност за това. Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /изискуеми съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/, като поставя следният въпрос: Следва ли за лично задължение на страна за внасяне на държавна такса, тя да бъде уведомена лично, когато размерът й не е незначителен, или процесуалният представител е длъжен да плати за своя сметка и в полза на доверителя си определеният размер на държавна такса? Настоящият съдебен състав намира, че по така поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото той нито е от значение за изхода на спора /не е свързан с решаващите мотиви на съда, които са за неизъплнение в срок на дадени указания/, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, нито е разрешен в противоречие с установената практика. Съгласно последната – неизпълнението на дадените от съда указания в предоставения за това срок, винаги е основание за прекратяване на производството. За пълнота на изложението и с оглед поставеният въпрос, следва да се посочи, че начинът, по който следва да се уведоми страната е законодателно уреден. Съобщението може да бъде връчено лично или чрез друго лице /чл.43, ал.1 ГПК/. В случая, е използвана възможността за връчване чрез представител, която съгласно чл.45 ГПК се смята за лично връчване. От значение е, че жалбоподателят не оспорва нито факта на уведомяването му за дадените указания за внасяне на такса, нито редовността ва връчването, нито обстоятелството, че не е внесъл държавната такса. Размерът на дължимата такса /незначителен или не/ не е от зпначение за начина на връчване на съобщенията. Мотивиран от изложеното,като счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд,