Определение № 229 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 321/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена на 13.01.2011 г. от Б. И. П. срещу решение № 5679/03.12.2010 г. по въззивно гр. дело № 10060/2009 г. на Софийския градски съд. В жалбата се сочи, че въззивното решение се обжалва в частите му, с които предявените по делото от жалбоподателя искове с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди са отхвърлени, както следва: за разликата над сумата 218.15 лв. до сумата 750 лв., т.е. за сумата 531.85 лв. за периода 16.11.2004 г. – 11.05.2006 г., както и за разликата над сумата 142.28 лв. до сумата 4 750 лв., т.е. за сумата 4 607.72 лв. за периода 11.05.2006 г. – 01.03.2009 г. Така посочените в касационната жалба суми са неверни - те не са съобразени с необжалваната от ответника и влязла в сила част на първоинстанционното решение. При съобразяването й (видно и от отменителната част на въззивното решение) следва, че предявените по делото от жалбоподателя искове с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди с въззивното решение са отхвърлени, както следва: за разликата над сумата 540.64 лв. до сумата 750 лв., т.е. за сумата 209.36 лв. за периода 16.11.2004 г. – 11.05.2006 г., както и за разликата над сумата 272.85 лв. до сумата 4 750 лв., т.е. за сумата 4 477.15 лв. за периода 11.05.2006 г. – 01.03.2009 г., или – общо за сумата 4 686.51 лв. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение е постановено по дело, по което са предявени обективно съединени искове, всеки от които е с цена до 5 000 лв. Общият размер, за който предявените по делото искове са отхвърлени, в която част въззивното решение се обжалва от касатора-ищец (обективно, а не предвид неточно посоченото в касационната жалба), респ. – общата цена на висящите искове, които остават предмет на настоящото касационно производство, също е до 5 000 лв. При това положение, съгласно 280, ал. 2 от ГПК въззивното решение – в атакуваната негова част с подадената касационна жалба на ищеца по делото, във всички случаи не подлежи на касационно обжалване. Поради това, касационната жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение