Определение № 9177 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Образувано е по частна жалба на Ф. А. А. против определение № 1263 от 22.06.2026 г., постановено по входящ номер № 1662 от 22.05.2026 г., с което е върната касационната й жалба против решение № 868/04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 96/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище, и производството по делото е прекратено. По съображения за неправилност се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените дейности по администриране и изпращане на касационната жалба за разглеждане по същество от Върховния административен съд. Твърди се, че дължимата държавна такса по касационното оспорване е внесена в срок (приложена е разписка), но поради правно неведение и липса на адвокатска защита платежният документ не е представен физически в деловодството на съда. В частната жалба са изложени доводи, с които според подателката й се отстраняват нередовностите на касационната жалба, като е приложено и допълнение с мотиви към последната. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Ф. А. А. против заповед № Д-Т-ВС-10/20.01.2026 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище. С решение № 868/04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 96/2026 г. Административен съд – Търговище е отхвърлил депозираната от А. жалба против цитираната заповед. Срещу това решение на съда Ф. А. е подала касационна жалба, която с разпореждане от 27.05.2026 г. административният съд е оставил без движение и на подателката й са дадени конкретни указания в 7-дневен срок да отстрани констатирани в жалбата нередовности, подробно описани в разпореждането, като в него изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната. Съобщението, ведно с разпореждането, е редовно връчено на А. на 04.06.2026 г. До изтичане на преклузивния 7-дневен срок на 11.06.2026 г. нередовностите не са били отстранени, и в хипотезата на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК първоинстанционният съд върнал касационната жалба с процесното определение от 22.06.2026 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и материално законосъобразно, с оглед данните по делото, административният съд е приел, че касационната жалба е нередовна, поради което е процедирал в съответствие с процесуалните правила, като е дал конкретни указания на жалбоподателката за отстраняване на констатираните нередовности в законоустановения по чл. 213а, ал. 1, изр. 1 от АПК седмодневен срок. Последните не са отстранени в дадения за целта срок, което е обусловило приложното поле на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че като е върнал касационната жалба и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се посочи, че ако и дължимата държавна такса по касационното оспорване да е внесена своевременно, то непредставянето на документ за направеното плащане по делото в срок (при наличие на изрично указание, дадено от съда в този смисъл) изключва приемането на тази нередовност за отстранена овреме. Досежно останалите нередовности на касационната жалба А. не спори, че са налични и не са отстранени в срока, а опитът й това да бъде сторено след изтичането му (без този срок да е възстановен или продължен), едва с подадената на 02.07.2026 г. частна жалба против определението от 22.06.2026 г., също прескрибира. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение