Определение № 10232 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. Милушева, представена от адв. Д. Пеков, срещу определение № 5612/14.07.2022 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4448 по описа за 2022 г., с което е оставена без разглеждане частната ѝ жалба против решение № ПИ-112 от 29.03.2022 г. на директора на ТД на НАП София. Доводите на жалбоподателя са за недопустимост и за неправилност на определението. Към първата категория основания отнася пропускът на съда да прекрати образуваното пред него производство при изводите му за неприложимост на избрания от жалбоподателя ред за защита. Оспорва изводите на съда за неприложимост на производството по възобновяване на влезли в сила индивидуални административни актове към постановлението за възлагане на вещи на публичния изпълнител. Позовава се на положението на публичните изпълнители на органи на НАП и правомощията им да издават актове с белезите на индивидуални административни, които се отличават от действията на тези държавни органи с приложимия ред за защита срещу тях. Съдържанието на търсената защита е за отмяна на определението и за връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна по частната жалба – директора на ТД на НАП София изразява становище за нейната неоснователност. Претендира деловодни разноски. Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на Б. Милушева против решение № ПИ-112 от 29.03.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с което е отхвърлено искането ѝ за възобновяване на производството по постановление за възлагане с изх. № 24/09.07.2020 г., издадено от органи по приходите при ТД на НАП София. С обжалваното определение съдът е констатирал, че редът на гл. VII АПК е неприложим към действията по чл. 251-254 ДОПК на публичния изпълнител, тъй като те не представляват индивидуални или общи административни актове. Защитата срещу тях се осъществявала по реда на гл. XXVII ДОПК. Затова и правилно с решението на териториалния директор било отхвърлено искането за възобновяване. Оспореното определение е правилно. Неприложимостта на реда за защита срещу влезли в сила индивидуални и общи административни актове по гл. VII АПК засяга допустимостта на производството пред органа сезиран с искането, а не и на съдебния акт по оспорването на отказа по чл. 103, ал. 3 АПК. Органът по възобновяването е дължал прекратяване на производството по искането, ако правото на търсещия защита по този ред не съществува поради липса на предмет. В случая териториалният директор е бил обвързан да се произнесе по искането от определение № 2113/15.03.2022 г. на АССГ по адм.д. № 10429/2021 г., с което е отменен мълчалив отказ да се произнесе по искането за възобновяване /макар такъв да не е възникнал по недопустимото искане/. Постановлението за възлагане на вещта на купувача по чл. 253 ДОПК е акт на публичния изпълнител /вж. чл. 226, ал. 1 ДОПК/. Като волеизявление, представляващо част от производството по изпълнение, постановлението е изключено с чл. 21, ал. 5 АПК от кръга на индивидуалните административни актове. По препращане от. Чл. 256, ал. 2 ДОПК защитата срещу извършената продажба чрез търг се осъществява по реда на чл. 266-268 АПК. Неприложимо към постановлението за възлагане е производството по гл. VII АПК. Отказът на териториалния директор да предостави защита по този ред е правомерен, а отхвърлянето на оспорването срещу решението му – правилно. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното определение. При този изход на делото на НАП /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.