Определение № 241 от 07.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 199/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от В. И. М. и К. Б. И. против определеление от 16.02.2010 г., с което е спряно производството по гр.д. № 362/2009 г. на Окръжен съд Л. до приключване на адм.д. № 383/2009 г. на А. съд Л., на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./. Ответникът по частната жалба Б. С. И. оспорва същата, а С. И. И. не е изразил становище. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Спорът пред окръжния съд е по извършване на съдебна делба, допусната с решение № 50 от 9.05.2005 г. по гр.д. № 124/2005 г. на Районен съд- Т. В хода на въззивното производство е установено, че е налице висящо административно дело по обжалване на заповед № К* от 24.08.2009 г. на началника на СГКК Л., издадена на основание чл.54 ЗКИР относно непълноти и грешки в кадастралната карта по отношение на част от делбените имоти. Окръжен съд Л. е приел, че делбеното производство следва да бъде спряно до решаването на административното дело, след което страните да бъдат задължени да представят актуални скици на процесните имоти. Определението е незаконосъобразно по следните съображения: значението на кадастралната карта и регистър е определено в легалното определение на чл.2, ал.1 ЗКИР – кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред. Кадастралните данни следва да отразяват точно обема и вида на притежаваните права, като при несъответствие са предвидени процедури то отстраняване на непълноти и грешки. Това обаче не променя определеното в чл.2 ЗКИР чисто информативно значение на кадастралните данни, а съответно факта как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и кадастралната карта нито създава, нито пък ограничава тези права. В настощият случай обема и вида на съсобствените вещни права са определени в решението по допускане на съдебната делба. Висящият административен спор за начина, по който тези имоти са отразени в кадастралната карта не препятства извършването на съдебната делба, нито възможността на съда в решението за прекратяване на съсобствеността да отрази индивидуализацията на имотите, както по документите за собственост и решението по допускане на делбата, така и по начина по който същите към момента на решаване на делото са отразени в кадастралната карта. След като от изхода на административното производство не зависи обема и вида на правата, чиято съсобственост е предмет на прекратяване в настоящата фаза на съдебната делба, то липсва и преюдициалност по смисъла на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./. В обобщение атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение