Определение № 5272 от 26.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3747/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. Вълков, чрез адв. Б. Тончева срещу Определение № 548/18.03.2024 г., постановено по адм. дeло № 90/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ – Враца. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Изложени са подробни съображения, че предварителното изпълнение на оспорената пред АС - Враца заповед следва да бъде спряно. Частният жалбоподател моли касационната инстанция да отмени процесното определение и да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Ответникът – Директорът на ОД на МВР - Враца в писмен отговор, чрез процесуалния представител Д. Миткова изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, намира същата за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на К. Вълков за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 369з-248/17.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР - Враца. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 165, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и се е мотивирал с обстоятелството, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, като за да обоснове неоснователност на искането е приел, че евентуалните имуществени вреди и затруднения от семейно - битов характер не са противопоставими на защитения обществен интерес. АС - Враца изрично е приел, че е възможно административният акт да причини имуществени вреди и затруднения на жалбоподателя, които обаче не са значителни или трудно поправими, още повече, че процесното преназначаване на друга длъжност е с определен срок. Определението е правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл. 165, ал. 6 от ЗМВР обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението. В случая съдебното производство пред АС - Враца е образувано по жалба от 29.01.2024 г. на К. Вълков срещу Заповед № 369з-248/17.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР - Враца, с която той временно е преназначен на младша изпълнителска длъжност, старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Козлодуй при ОД на МВР - Враца, за срок от една година поради възникнала служебна необходимост, изразяваща се в настъпила извънредна промяна в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, поради повишаване на имуществени престъпления и наличието на реализирани пътно - транспортни произшествия с убити и ранени непълнолетни на територията, обслужвана от РУ - Козлодуй и населените места/ [населено място], [населено място], с. [държава], [населено място] и [населено място]/ и невъзможността за качествено изпълнение на целите на МВР и осигуряване на необходимите сили за противодействие на престъпността. В заповедта е посочено, че е възникнала служебна необходимост от попълване на група „Охранителна полиция“ на РУ - Козлодуй от служител, който притежава професионален опит, за да подпомага дейността по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред и защитата на правата и свободите на гражданите. Към настоящия момент съдебното производство по обжалване на горецитираната заповед е висящо, като с искане от 15.03.2024 г. Вълков е поискал да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение. АС - Враца е разгледал искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед по реда на чл. 166 от АПК. Съдът е обсъдил представените към искането доказателства, като въз основа на установените с тях факти е формирал правилни правни изводи. Следва да се отбележи, че общественият интерес, който е обусловил допускането на предварително изпълнение по силата на закона на заповеди за преназначаване на държавни служители в системата на МВР, по арг. от чл. 165, ал. 6 от ЗМВР не е дефиниран ясно и в самата разпоредба, като е възможно да бъде недвусмислено установен само в хипотезата на чл. 165, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР – мотивирана служебна необходимост. Доколкото в случая оспорената пред АС - Враца заповед е издадена точно на това правно основание, касационната инстанция приема, че защитимият обществен интерес е именно посочената в оспорената заповед мотивирана служебна необходимост: чрез назначаването на опитен полицейски служител в група „Охранителна полиция“ на РУ- Козлодуй при ОД на МВР - Враца ще се осигури оптимално изпълнението на полицейските функции в тази структура на МВР предвид извънредната промяна в оперативната обстановка, описана подробно в заповедта и в докладна записка с рег. №288з-838/12.01.2024 г. К. Вълков твърди, че за него и неговото семейство ще настъпят имуществени вреди, във връзка с преместването му от група „Охранителна полиция“ към РУ- Козлодуй- АЕЦ - Козлодуй в група „Охранителна полиция“ към РУ- Козлодуй. От представените към искането доказателства се установява, че жалбоподателят има един син, който е пълнолетен гражданин, студент в трети курс в Технически университет – София. Представени са доказателства относно здравословното състояние на майката на сина му/Експертно решение на ТЕЛК/, за която се твърди, че с последната живеят на семейни начала, както и относно получаваните от нея доходи. Не са представени доказателства относно размерът на издръжката, която Вълков дава на сина си за обучението му като студент. В конкретния случай Вълков е преназначен на длъжност в същото населено място, в което е работел и на предишната такава - [населено място], при същото основно възнаграждение за длъжност, като разликата в доходите му идва от обстоятелството, че при предишната длъжност му е изплащано допълнително възнаграждение, което се дължи на служителите, работещи на територията на АЕЦ - Козлодуй. При тези обстоятелства изводът, че са налице семейно - битови затруднения и имуществени вреди, които са непротивопоставими на обществения интерес, е обоснован. На практика служебната необходимост, обусловила временно преназначаване на държавен служител не се противопоставя на интересите на Вълков. Назначението е временно, а не постоянно. От друга страна напълно обосновано и законосъобразно АС - Враца не е разгледал твърденията на жалбоподателя, касаещи незаконосъобразност на оспорената заповед. Тези обстоятелства не са относими към произнасянето по искането за спиране, поради което и настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по тях независимо, че са възпроизведени и в частната жалба. При тези доказателства настоящият съдебен състав намира, че се установява, че допуснатото предварително изпълнение не би могло да причини на К. Вълков значителна или непоправима вреда. Имуществените вреди, изразяващи се в намаляване на доходите му, поради по - ниския размер на допълнителното възнаграждение, което би получавал в сравнение с допълнителното възнаграждение, получавано от Вълков на предишната му длъжност с място на изпълнение в РУ - АЕЦ- Козлодуй са от такъв характер, че е възможно да им бъде противопоставен презумираният обществен интерес, обуславящ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Като е достигнал до този правен извод АС - Враца е постановил правилно, обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение