Решение № 12172 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2012 г.
ВАСПетчленен състав03.10.2012reporting judge Таня Куцарова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6738 от 14.05.2012 г., постановено по адм. д. № 15176 по описа за 2011 г. на Върховен административен съд - четвърто отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 12172 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране против решение № 6738 от 14.05.2012 г., постановено по адм. д. № 15176 по описа за 2011 г. на Върховен административен съд - четвърто отделение. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания в жалбата са, че тричленния състав на съда не е взел предвид обстоятелството, че ДКЕВР се е съобразила с влязлото в сила решение № 6669/13.05.2011 г. по адм. д. № 2343/2010 г. и процедурата за определяне на цените на "Овергаз Запад" АД за регулаторния период до 2013 г. е спазена. Не е взето предвид заключението на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза, съгласно което исканата корекция на утвърдените цени с недовзет приход би довило до увеличение на цените на крайните потребители, не било съобразено правото, упражнявано при условията на оперативна самостоятелност на комисията да прецени в кои случаи е обосновано да бъде направена корекция на цените. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Овергаз Запад" АД гр. София чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жаба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил мълчаливия отказ на ДКЕВР по заявление за утвърждаване на цени с вх. № Е-15-18-10/8.07.2011 г. на "Овергаз Запад" АД, гр. Кюстендил и е върнал преписката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за повторно разглеждане и ново произнасяне по заявлението на "Овергаз Запад"АД, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че ДКЕВР не е изпълнила предписаните в нормативните актове процедура по разглеждане на подаденото заявление, с оглед на което мълчаливия отказ е незаконосъобразен. Налице е отказ от осъществяване на регулаторните правомощия на ДКЕВР, тъй като след първоначалното приемане на решението за утвърждаване на цени през 2009 г., органът не е извършил нито веднъж предвидената в разпоредбата актуализация на цените за следващ ценови период. Регулаторът е длъжен служебно да извърши предвидената годишна актуализация по стойности, които сам счита за относими и според дадената в хипотезата на правната норма формула. Не е отчетен и натрупаният от дружеството недовзет приход при приложението на чл. 4, ал. 3 от НРЦПГ. посочено е, че съгласно основните принципи на ЗЕ, ДКЕВР е длъжна да съблюдава това, цените да осигуряват "икономически обоснована норма на възвръщаемост - чл. 31, т. 4 от ЗЕ/, както и "баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите/ - чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ/. По тези съображения счита, че липсата на извършени законово изискуеми действия-представяне на доклад на работна група и провеждане на открито заседание с участието на заявителя, както и последващите процесуални действия в законоустановените срокове по чл. 28, ал. 1 от НРЦПГ, освен наличие на производствено нарушение /чл. 146, т. 3 от АПК/, обуславят и основание за отмяна на незаконосъобразното бездействие на органа по смисъла на чл. 257 от АПК. Видно от обстоятелствената част на касационната жалба, възраженията, направени пред касационната инстанция са били представени и на решаващия съдебен състав в жалбата по адм. д. № 15176/2011 г. и тричленният състав ги е обсъдил подробно, като е изложил мотиви. ДКЕВР се е произнесла с решение № Ц-01/18.01.2010 г., с което е утвърдила на "Овергаз Запад" АД цени при продължителност на регулаторния период до 2013 г. включително. Същото решение е оспорвано пред ВАС, като е образувано адм. д. № 2343/2010 г. ВАС се е произнесъл с решение № 6669/13.05.2011 г., с което е отхвърлил жалбата. Решението на ВАС е оспорвано пред Петчленен състав на ВАС и по образуваното адм. д. № 8647/2011 г. е произнесено решение № 12874/11.10.211 г., с което първоинстанционното решение е оставено в сила. Съдът е обсъдил характера на нормата на чл. 4, ал. 3 от НРЦПГ, но обосновано е приел, че при метода"горна граница на цени" цените или приходите се определят предварително, обикновено за период от няколко години, като по този начин се дава възможност на предприятието да извлече изгода от икономията на разходи, направени през този период, но в същото време тези цени или приходи се преизчисляват на интервали с цел да бъдат върнати на равнища, които са в съответствие със стоящите в тяхната основа разходи, но основният принцип, за чието спазване ДКЕВР трябва да следи служебно при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране, е осигуряването на баланс между интересите на енергийните предприятия и на потребителите /чл. 23, ал. 1, т. 2 вр. чл. 31 от ЗЕ/. Редът за утвърждаване, определяне и изменение на цените е регламентиран в глава трета от НРЦПГ. /Чл. 25 - чл. 33/ и този ред не е спазен от ДКЕВР, която не е извършила нито едно от предписаните от закона процедурни правила, при което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна на оспорения акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът обосновано е приел, че съдебно-счетоводната експертиза по адм. дело № 2343/2010 г. по описа на ВАС, е била по повод на съдебен спор с предмет различен административен акт, като същата експертиза е неотносима към настоящия съдебен спор.