Определение № 6105 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2024 г.

Образувано е въз основа на частна жалба от М. Б. М., [ЕГН], гр. Благоевград, [улица], подадена чрез адв. Г. Юрукова, съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Благоевград, [улица], против Определение № 651/29.02.2024 г., постановено по адм.д. № 1198/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на М., подадена чрез адв. Гергана Юрукова против Отказ за разглеждане по същество на Заявление с вх. рег. № РС-23-335/31.07.2023 г. на Инспекторат към Висш съдебен съвет (ИВСС) по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на основание чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, обективиран в Писмо с изх. № 94-М-348/23 от 05.12.2023 г. на заместник-министъра на правосъдието и жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В срока по чл. 232 АПК е депозиран писмен отговор от пълномощниците на ответната страна гл. юрк. Ю. Борисова и юрк. В. Христов, в който са изложени съображения за неоснователност на подадената частна жалба и законосъобразност на оспореното определение. Направено е искане за оставянето му в сила и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел за правилни и съответни на доказателствата по делото изводите в оспорения административен акт на зам. министъра на правосъдието, че жалбоподателят М. Б. М. е предявил искането си за констатиране нарушаване правото му на разглеждане и решаване на дело в разумен срок след изтичане на преклузивния 6-месечен срок, установен в чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, поради което се е погасило правото му да търси обезщетение по предвидения съгласно този закон ред. С частната си жалба се излагат твърдения, които по своята същност са, че след като Окръжен съд – Благоевград е посочил, макар и неправилно, срок за обжалване на иначе неподлежащ на касационно обжалване по силата на НПК съдебен акт, постановен от него, то висящността на този съдебен акт се е запазила до влизане в сила на Разпореждане № 124/27.02.2023 г. по ВНЧХД № 466/2022 год., с което е постановено връщане на касационната жалба. Предвид горното се твърди неправилност на изводите на административния орган, както и тези на съда, свързани с началната дата, от която е започнал да тече срокът по чл.60а, ал.4 ЗСВ, респективно се твърди нарушаване на правата на частния жалбоподател. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. Първоинстанционният административен съд правилно е установил фактическата обстановка, касателно заявлението на М., подадено пред Инспектората на ВСС за търсене на обезщетение по специалния административен ред – за бездействия на органите на съдебната власт, с които са нарушени негови права, касаещи разглеждането в разумен срок на производството по НЧХД № 1543/2021 г. по описана РС –Благоевград. Заявлението е било разгледано от Инспектората към ВСС, като резултатите са били обективирани в Констативен протокол изх.№ РС-23-335/06.11.2023 г., в който е било прието, че направеното искане със заявлението е недопустимо, тъй като е подадено след изтичане на шестмесечния срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ. Този решаващ извод е бил изцяло възприет в Писмо изх. № 94-М-348/23 от 05.12.2023 г. на заместник-министъра на правосъдието, в което е обективиран подлежащия на оспорване административен акт. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, наказателното производство в конкретния случай е приключило окончателно с Решение№ 197/03.11.2022 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 466/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, което с оглед разпоредбата на чл.412, ал.2, т.1 от НПК е влязло в законна сила на датата на постановяването му - 03.11.2023 г., тъй като по аргумент от разпоредбата на чл.346 от НПК същото не подлежи на касационно обжалване. Обстоятелството, че съдът погрешно е указал обжалваемостта му, както и предприетите от М. Б. М. действия по касационно обжалване пред ВКС, не могат да обуславят висящност на правния спор за периода до произнасяне по допустимостта на обжалването, респективно влизане в сила на разпореждането за връщане на касационната жалба поради недопустимостта й. Това е така, защото необжалваемостта на съдебния акт произтича от самия закон и не може да бъде дерогирана от съда. Ето защо неправилното указване на обжалваемост на съдебния акт, както и извършените фактически действия по оспорването му не могат да доведат до определяне на друга дата за влизане в сила на съдебния акт, освен законоустановената такава. С оглед горното следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, че заявлението е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ, считано от датата на приключване на съответното производство с окончателен акт, поради което постановеният от адм. орган отказ е законосъобразен и правилен. По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Ето защо и на основание чл. 200, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, Шесто отделение,