Определение № 1718 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1162/2024 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236, във вр. с чл. 180, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Областния управител на Област Видин, приподписана от юрк. Т.Иванова, срещу Определение № 1- РЗ от 02.01.2024 г., постановено по адм. д. № 279 по описа на Административен съд – Видин (АС – Видин) за 2023 г. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на Областния управител за спиране на допуснатото предварително изпълнение по т.38 от Решение № 7 по Протокол № 3 от 18.12.2023 г. на Общински съвет – Видин (ОбС – Видин) и и е прекратено производството по делото в тази му част и е отхвърлено искането му за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на същото решение. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Иска се отмяната на обжалваното определение с произтичащите от това правни последици. Ответникът - ОбС – Видин не представя възражение по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, във вр. с чл. 166, ал. 3, във вр. с чл. 180, ал. 2 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Видин е образувано по жалба от Областния управител на Област Видинс срещу т.38 от Решение № 7 по Протокол № 3 от 18.12.2023 г. на ОбС – Видин, с която е допуснато предварително изпълнение, за което областният управител е навел аргументи за незаконосъобразност, поради нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Едновременно с това е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Съдът приел искането за спиране на изпълнението за недопустимо, тъй като искането е депозирано без да е обжалвано самото решение. Първоинстанционният съд постановява, че субект на правото да иска спиране на предварително изпълнение е оспорващият административния акт и съществува, докато той има това процесуално качество, като посочва, че съгласно чл. 166, ал.2 от АПК процесуални предпоставки за допустимост на искането са – висящ съдебен процес за проверка законосъобразността на акт, допуснато по силата на закона или с влязъл в сила административен акт предварително изпълнение и правен интерес от искането. В конкретния случай няма доказателства, че областният управител е обжалвал цитираното решение на ОбС, поради което искането се явява недопустимо и в тази част съдът го е оставил без разглеждане и е прекратил производството. По отношение на искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварителното изтпълнение, съдът посочва, че то е допустимо, но неоснователно. Административният съд е определил, че разпореждането за предварително изпълнение съответства на чл. 60 от АПК и е мотивирано, поради което е отхвърлил искането на Областния управител за отмяната му. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават извод за наличие на основания за неговата отмяна. Съобразно препращащата разпоредба на чл. 180, ал. 2 АПК, основанията за спиране на предварително изпълнение на общ административен акт са тези, предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК - когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Правилно първоинстанционният съд посочва, че за да се иска спиране на предварително изпълнение в хипотезата на чл. 166, ал.2 законът изисква да бъде оспорен и самият административен акт. В случая няма доказателства Областния управител да е инициирал съдебно обжалване на Решение № 7 по Протокол № 3 от 18.12.2023 г. на ОбС – Видин. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон на обжалваното определение са неоснователни. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени и от настоящата инстанция. Правилни и законосъобразни са и изводите за допустимост, но неоснователност на искането за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение № 7 по Протокол № 3 от 18.12.2023 г. на ОбС – Видин. Настоящата инстанция също намира, че то е мотивирано и не споделя с доводите на касатора, че липсват каквито и да било мотиви. Видно от Протокол № 3 от 18.12.2023 г. на няколко места са описани мотивите за предварително изпълнение към решенията, които са обективирани в цитирания протокол. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от твърдените пороци, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1, във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 166, ал. 3, във вр. с чл. 180, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение