Определение № 111 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 230/2010 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищцата К. А. Б. от град С., чрез процесуалния й представител – адв. Р, против въззивно решение №200/30.6.2009 г. по гр.д. №314/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд. При извършената проверка на делото съдът констатира, че се обжалва въззивно решение, с което е потвърдено допълнително решение №344/03.4.2009 г. по гр.д. №2834/2008 г. на Сливенския районен съд, с което отхвърлена молбата на ищцата за допълване на основно решение №128/24.02.2009 г. по същото дело на основание чл.250 ГПК и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на същото решение, на основание чл.248 ГПК. Освен това съдът констатира, че във въззивното производство е разделено разглеждането на въззивните жалби срещу основното и допълнителното решения на първата инстанция. По делото липсват данни за изхода от спора по въззивна жалба, вх. №5329/13.3.2009 г. срещу основното решение на районния съд. Тъй като допълнителното решение се явява част от основното, разглеждането на касационната жалба срещу решение №200/30.6.2009 г. по гр.д. №314/2009 г. на Сливенския окръжен съд е недопустимо и невъзможно преди да са налице данни за резултата от разглеждането на въззивната жалба срещу основното решение №128/24.02.2009 г. по гр.д. №2834/2008 г. по описа на Сливенския районен съд. Поради това производството по делото следва да се прекрати пред настоящата съдебна инстанция и делото се върне на Сливенския окръжен съд. Настоящата касационна жалба следва да се изпрати отново на Върховния касационен съд след като е налице произнасяне на въззивния съд по въззивната жалба срещу основното решение, окомплектувана с делото по нея. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,