Определение № 61 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5423/2016 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №8735 от 07.11.2016 г. на А. Х. А., А., срещу разпореждане №1775 от 21.10.2016 г. по ч. гр. дело №268/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната частната му жалба вх.№4865/10.06.2016г. против разпореждане № 977 от 02.06.2016 г. по ч. гр. дело №268/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното разпореждане е върната касационна частна жалба вх.№4482/30.05.2016г. на А. Х. А. против определение №258 от 11.05.2016 г., постановено по същото частно производство. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Подадената частна касационна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е отстранил в указания срок констатираните нередовности на частната жалба вх.№4865/10.06.2016г. и не я е привел в съответствие с изискванията на ГПК. След приключване на производствата по чл.95 ГПК и чл.83, ал.2 ГПК с разпореждане №1677 от 03.10.2016 г., връчено на жалбоподателя на 07.10.2016 г. му е указано в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на частната жалба, като представи два преписа от частна жалба вх. №4865/10.06.2016 г. за останалите участници в производството, както и документ за внесена дължима държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ВКС. Жалбоподателят не е отстранил допуснатите нередовности в частната жалба вх.№ 4865 от 10.06.2016г. по описа на Пловдивския апелативен съд в определения срок – 14.10.2016 г., тъй като не са представени преписи от частната жалба за останалите участници в производството, както и не е представен документ за внесена дължима държавна такса в размер на 15 лв. Предвид изложеното правилно частната жалба е върната на основание чл.275, ал.2 ГПК във вр. с чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.