Определение № 638 от 29.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 564/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Д., [населено място] срещу определение № 900/25.05.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1272/11г., с което Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната му жалба против разпореждане № 57/28.03.11г. по т.д.№ 54/11г. на Софийския окръжен съд за връщане на исковата молба по предявен инцидентен установителен иск. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът НАП, [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Съгласно чл.274, ал.2 ГПК на обжалване пред въззивен съд подлежат първоинстанционните определения, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото и определения, обжалването на които е изрично предвидено в закона. Определението, с което съдът е приел в мотивите, че предявеният инцидентен установителен иск е недопустим, по същество представлява отказ същият да бъде приет за съвместно разглеждане съгласно чл.212 ГПК и следователно не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението не се ползва със сила на присъдено нещо и не е преграждащо за производството по първоначално заявения иск, поради което законосъобразно частната жалба е оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд