Определение № 28 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] ,[населено място], чрез адв. В. П. срещу решение № 85/11.03.2010 год. на Р. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 120 от 20.1.2008 год. постановено по гр.д. № 2929/2009 год. на Р. районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Недко И. Т., извършено със заповед № 138/08.05.2009 год. от управителите на [фирма]; Недко Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и [фирма] е осъдена да му заплати сумата от 150 лв. разноски по делото В касационната жалба се правят оплаквания, за неправилност на решението.Иска се неговата отмяна. Ответникът по касация Недко И. Т. от[населено място], не взема становище по както по допустимостта, така и относно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, не са налице допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280ГПК. Съображенията за това са следните: Въз основа на представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да се уточни този дали с оглед Наредба № 5 във вр. чл. 333 КТ, в задължение на работодателят е да събере предварителна информация за здравословното състояние на работниците или работника или служителя е длъжен да го уведоми. В обжалваното решение въззивният съд е приел; че ищецът – ответник по касация страда от заболяване, във връзка с което се ползва от закрилата по чл. 333 ,ал.1 КТ, че със заповед № 138/08.05.2009 год. трудовото му правоотношение с ответника – касатор е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.2, предл.2 поради съкращаване в щата; че преди прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е изпълнил задължението си по чл. чл. 333,ал.1 КТ и не е взел предварително разрешение за уволнението от Инспекцията по труда, както и задължението си по чл. 333,ал.2 КТ да вземе становище от Т. във връзка с прекратяването на трудовия договор. Приел е ,че съгл. чл. 1,ал.2 от Наредба № 5/ 20.02.1987 год. за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333,ал.1 КТ, в задължение на работодателят е да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести посочени в чл.1,ал.1 от наредбата. Доколкото в случая работодателят не е сторил това, а уволненият служител е бил уволнен без да бъде съобразена закрилата, с която се ползва, е признал уволнението за незаконосъобразно и го е отменил. Следователно повдигнатия правен въпрос е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и е обусловил решаването на спора по него. Не са налице обаче допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване, по чл. 280,ал.1, т.1 и 3 ГПК, посочени от касатора, доколкото този въпрос с редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК е бил решен в същия смисъл / Р от 17.06.2010 год. по гр.д. № 477/2010 год. на ВКС, Р по гр.д. № 433/2008 год., Р по гр. д. № 1188/2009 год., Р от 02.11.2010 год. по гр.д. № 852/2009 год. на ВКС, Р №853/17.12.2010 год. по гр.д. № 767/2010 год. /. Решенията по чл. 290 ГПК имат задължителен характер. С оглед на това обжалваното въззивно решение не е решено в противоречие с практиката на ВКС / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, а точно обратното – в съответствие с нея. Същевременно по въпроса е създадена задължителна практика, която е правилна, в съответствие със закона и не се налага нейното преодоляване. Следователно не са налице предпоставките за допустимост и на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.