Определение № 11003 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9131/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. П. Г., чрез адв. Маринова, срещу определение № 5869/06.06.2024 г., постановено по адм. дело № 283/2024 г. по описа на Административен съд – Варна /АдмС Варна/, с което е изменил определение № 4474/29.04.24г. по адм. дело № 283/2024г. в частта на разноските, като е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение, което е осъдена Община Варна да заплати на адв. Стойчев, пълномощник на Г. П. Г. от 1000 лв. на 700 лв. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не са изложени конкретни аргументи, свързани с фактическата и правна сложност на делото и иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, АдмС Варна е изложил мотиви за основания за изменение на съдебното решение, с което община Варна е осъдена да заплати 1000 лева съдебни разноски на адв. Стойчев, в което е прието, че намира за справедливо и обосновано размерът да бъде намален на 700 лева. Определението е неправилно. С Решение на Съда на ЕС /СЕС/ от 25.04.2024 г. по дело C-438/22 по запитване за преюдициално заключение, отправено от Софийски районен съд е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Изхождайки от конкретния случай - правната помощ и съдействие на жалбоподателя е предоставена по чл.38 ЗА и съдът е определил адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и съдействие в размер на 1000лв. Предмет на оспорването е мълчалив отказ на кмета на общината да завери справка-декларация по подаденото от жалбоподателя заявление. Законът е предвидил срок, в който услугата да бъде извършена, а тя в случая е извършена след изтичането му, като ответникът е станал причина за водене на делото, респективно са налице основания за присъждане на своевременно претендираните разноски. Искането на Община Варна за намаляване на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото с оглед фактическата и правна сложност на процесното производство заплатеното възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Правилно частният жалбоподател твърди, че съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на спора. Именно поради проведеното съдебно заседание и активната позиция на процесуалния представител на страната, АдмС-Варна е следвало да прецени, че сумата от 1000 лв. е справедлива и обоснована по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ето защо, определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо това искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, съдът