Определение № 123 от 08.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 118/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение08.03.2010reporting judge Ценка Георгиева

Ruling

ОТМЕНЯ определение № 1* от 03.11.2009г. по гр.д. № 517/2009г. на ВКС, І г.о. В ЧАСТТА, с която А. Л. Х. е осъден да заплати на РКС гр. С. разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА същото определение в останалата обжалвана част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове:

Grounds

Производството е по чл. 274-278 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. М., А. Г. К., М. Г. С., М. И. Ч., П. Р. Ч., Е. Р. Г., Д. Т. М. и М. Д. К., всички от гр. С., подадена от пълномощника им А. Л. Х., срещу определение № 1* от 03.11.2009г. по гр.д. № 5*9г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу решение № 622 от 05.01.2009г. по гр.д. № 494/2008г. на Смолянския окръжен съд и са присъдени на ответника Р лв. разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение ВКС, І г.о. е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на всеки от съединените за общо разглеждане искове по чл. 59 ЗЗД е под 1000 лв. Частните жалбоподатели излагат доводи, че съобразно удостоверението за наследниците на П. Р. Ч. наследствените им права не са еднакви. Частната жалбоподателка Н. П. притежава 1/4 ид. част от процесния имот, съответно на която обжалваемият интерес за нея е в размер на 1875 лв. Определението е правилно поради следните съображения: Частните жалбоподатели и лицето Т. Д. М. са предявили срещу РКС гр. С. иск за пропуснати ползи в размер на 7 500 лв. Претенцията е заявена от всички девет на брой ищци, без да се посочат дължимите суми на всеки от тях поотделно, следователно претендира се обезщетение по равно за всеки от тях. Правнорелевантно е заявеното от ищците искане, а не действителните им права в наследството, поради което правилно съдът е определил обжалваемия интерес под 1000 лв. по всеки от исковете. Основателна е частната жалба в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото и пълномощникът на частните жалбоподатели адв. А. В тази част определението следва да се отмени, а в останалата част да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Cited provisions

4