Определение № 359 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 315/2011 г.

Делото е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 97/26.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1679/2010 г. от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което касационната жалба на търговското дружество е оставена без разглеждане, тъй като обжалваемият интерес по нея е 1000 лв. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Насрещната страна Л. А. М. е отговорил, че частната жалба е неоснователна. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С въззивното решение, срещу която е подадена касационна жалба, [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Л. А. М. на осн. чл. 232 ЗЗД две поредни наемни вноски, всяка от по 1000 лв., както и натрупаната до датата на предявяване на иска лихва, считано от датата на забавата по всяка вноска, а и след това до окончателното изплащане на главницата, ведно с разноски. Цената на иска по чл. 232 ЗЗД следва да се определи по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК като сбор от наемните вноски, които в случая, произтичат от един и същи наемен договор и са платежи за два последователни периода. Следователно, не се касае за два иска по чл. 232 ЗЗД всеки от по 1000 лв., а за един иск за дължима наемна цена от 2000 лв. Размерът на лихвата, изтекла до датата на подаване на исковата молба е под 1000 лв., но в случая ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК няма значение, защото става реч за претенции, обусловени от тази по чл. 232 ЗЗД, която е с обжалваем интерес, определящ допустимостта от касационна проверка. В заключение определението следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,