Определение № 121 от 19.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 997/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] срещу решение № 202 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 551/2016г. на Варненски апелативен съд, ГО, II състав, с което е потвърдено решение № 13 от 29.02.2016г. по т.д. № 373/2015г. на Окръжен съд – Шумен в частта, в която е оставен без разглеждане искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 52 322,70 лева, представляваща лихва за забава от 18.01.2011г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Преди произнасяне по поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав констатира, че по делото не е приложено заповедното производство – ч.гр.д. № 583/2014г. на Районен съд – [населено място]. Окомплектоването на делото с цялото производство, по което е била издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, правилно е счетено от първоинстанционния съд за необходимо с определение от 23.11.2015г., с оглед предмета на положителния установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, включително и за преценка за неговата допустимост, но това дело не е било изискано и приложено. Предвид изложеното, ВКС, Търговска колегия, състав на II т.о.