Определение № 326 от 03.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2016 г.

С постановеното по настоящото дело, решение № 18/08.02.2017 г. е оставена без уважение молбата на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 774/11.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3014/2012 г. на Варненския окръжен съд (В.), и тримата молители са осъдени да заплатят на С. С. П. сумата 800 лв. – разноски по делото. С молба с вх. № 9260/24.08.2017 г. молителят В. Х. Д. е отправил към съда следните искания: 1) да го „изключи“ като страна по делото; 2) да отмени осъждането му за предаване на владение; 3) да „изключи“ поземлен имот 3225 от решението по делото; и 4) да отмени осъждането му за заплащане на адвокатски хонорар на противната страна. Първите три искания на молителя са процесуално недопустими, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 246 от ГПК, след като постанови решението си по делото, съдът не може сам да го отмени или измени, освен в изрично предвидените от процесуалния закон случаи – при поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК или при изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Видно от изложеното в молбата му, молителят не сочи в постановеното по делото решение № 18/08.02.2017 г. да е допусната очевидна фактическа грешка. Четвъртото искане на молителя е такова по чл. 248 от ГПК, но е направено след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което също е процесуално недопустимо. По изложените съображения, подадената от В. Х. Д. молба с вх. № 9260/24.08.2017 г., като процесуално недопустима изцяло, следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение