Определение № 18 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5183/2016 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е решение № 5767/08.07.2016 на Софийския градски съд по гр.д. № 14462/2015 в частта, с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на още 539,67 лева. Недоволен от определението е жалбоподателят Н. С. Н., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не дължи разноски над определените от първоинстанционния съд в размер на 285,00 лева, тъй като размерът на юрисконсултското възнаграждение не бива да надхвърля размера на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/19.07.2004 за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Ответникът по жалбата ДА „Н. с.”, я счита недопустима, тъй като въззивният съд с решението по съществото на делото е променил разноските според изхода на делото пред въззивната инстанция. Въззивният съд се е произнесъл и по негова жалба в частта за разноските, като е приел, че му се дължат разноски според изхода на делото – отхвърлените искове от въззивната инстанция са за 8.867,45 лева, а от първата – за 2.257,88 лева (в тази част решението е влязло в сила). Ответникът счита също, че при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждения съдът не е обвързан от размера на минималните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че решението, в обжалваната част е по разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че с оглед отхвърлянето на иска от въззивната инстанция за сумата 8.867,45 лева на ответника се дължат разноски, наред с присъдените от първата инстанция 285,00 лева, още 539,60 лева. Като разгледа частната жалба, съдът я намира неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че при отхвърляне на иска от въззивната инстанция на страната, в чиято полза е въззивното решение се дължат както съответната част от разноските във въззивното производство, така и съответната част от разноските в първоинстационното. Също правилно съдът е приел, че размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение не може да бъде по-малко, но според фактическата и правна сложност на делото може да бъде по-голямо от минималния размер на адвокатското възнаграждение. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно решение в частта за разноските, което следва да бъде оставено в сила. Разноски в производството по определяне на разноски не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение