Определение № 53 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 253/2022 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх.№ 19085/28.10.2021 г. на „Мини открит въгледобив“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н.Т., срещу определение № 2439/23.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 2466/2021 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава определение № 483/11.06.2021 г. по в.гр.д.314/2021 г. на Окръжен съд Перник за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „Нормата на чл.147, т.1 ГПК вменява ли задължението искането за спиране на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК да бъде направено своевременно, независимо че спирането на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК може да бъде направено във всяко положение на делото?“. Според касатора, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От А. Л. В. чрез адвокат С. С. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в частната жалба и счита, че следва да се остави без уважение. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че страната може да иска спиране производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК във всяко положение на делото, когато установи връзка на преюдициалност с друго дело, а изявлението й за спиране не е обвързано с преклузивен срок, поради което неоснователно страната се позовава на чл.147, ал.1 ГПК При тези съображения, въззивният съд е възприел изводите на долната инстанция, че решаването на въпроса, дали злополуката на ищеца се признава за трудова в образуваното административно производство по адм.д. № 172/2021 г. по описа на Административен съд Перник, има значение за правилното решаване на делото по настоящия спор на основание чл.200, ал.1 КТ и е налице основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следното: Поставеният въпрос обуславя изхода на делото, но не дава основание за допускане до касация в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на повдигнатия въпрос се дава в Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, с което е изяснено, че при наличие на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, с оглед разпоредбите на чл.297 - чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело, т.е. във всяко положение на делото, когато установи връзка на преюдициалност с друго дело, съдът е длъжен да постанови спиране на производството пред него, съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, независимо от становището на страните. Изводите на въззивния съд са изцяло в съответствие с даденото тълкуване, а при липсата на аргументи за необходимостта от изменение на съществуващата практика поради изменение на законодателството или обществените отношения, не може да се приеме, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.