Определение № 310 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 229/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 337/22.01.2010 г. от Л. С. И., чрез адв.пълномощника Ел. В., С. С. И. и Г. Ж. Г. срещу определение № 21/07.01.2010 г. по в.гр.дело № 1073/2009 г. на Д. окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на частната жалба вх. № 5559/11.11.2009 г., подадена от жалбоподателите. По съображения, изложени в частната жалба жалбоподателите искат да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и се постанови друго, съобразно което разглеждането на всяко от гражданските дела № 65/2006 г. на Б. районен съд и гр.дело № 64/2006 г. на същия съд да се извърши в отделни производства. Ответниците по частната жалба О. Б., П. Д. К., Н. П. К. и И. И. Г. не са изразили становище по жалбата. С влязло в сила разпореждане от 13.04.2010 г. по ч.гр.дело № 1073/09 г. на ДОС е върната частната жалба по отношение на жалбоподателката И. Ж. Г. на осн. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 и чл.286, ал.1, т. 2 от ГПК. Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Д. окръжен съд е приел, че частната жалба, подадена от жалбоподателите Л. С. И., С. С. И. /Баджакова/, Г. Ж. Г. /Караджов/, чрез настойника му Н. П. С. и И. Ж. Г. /Караджова/, чрез попечителя й Н. П. С. срещу определение № 976/02.10.2009 г. по гр.дело № 64/2006 г. на Б. районен съд е процесуално недопустима. За да направи този извод съдът е приел, че определението на БРС не е от категорията актове, предвидено в чл.213 от ГПК/отм./, които подлежат на обжалване с частна жалба. Изводите на въззивния съд са правилни. Съгласно разпоредбите на чл. 213 от ГПК/отм./ подлежат на обжалване определенията на съда в случаите: – б.„а” когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и б.”б” в случаите, изрично посочени в закона. Определението на съда, с което се съединява производството по две дела с едни и същи страни в едно общо производство за постановяване на общо решение по тях на осн.чл.123 от ГПК/отм./ не е от тези, посочени в чл.213 от ГПК/отм./, подлежащи на инстанционен контрол, какъвто е настоящият случай. С определение от 02.10.2009 г. по гр. д. № 64/2006 г. на Б. районен съд на осн.чл.123 от ГПК/отм./ е съединено гр.дело № 64/2006 г. по описа на БРС с производството по гр.дело № 65/2006 г. на същия съд и е прекратено производството по гр.д. № 64/2006 г. БРС. С така постановеното определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито за същото изрично е предвидена възможност в закона за обжалване. Следователно подадената частна жалба срещу същото от жалбоподателите-ищци Л. С. И., С. С. И., Г. Ж. Г. и И. Ж. Г., последните трима чрез представителя си Н. П. С. е процесулано недопустима. Правилно въззивният съд е прекратил производството по делото, поради процесуална недопустимост на частната жалба. Правилен е и извода на съда, за процесуална недопустимост на частната жалба по отношение на жалбоподателите С. С. И., Г. Ж. Г. и И. Ж. Г., като подадена след срока за обжалване. Съобщение за постановеното определение на БРС е било връчено на всеки от тях на 26.10.2009 г., а частната жалба е постъпила в БРС на 09.11.2009 г. – след изтичане на седмодневния срок, предвиден в чл. 214,ал.1 от ГПК/отм./. Подадената въззивна частна жалба от Л. С. И., С. С. И., Г. Ж. Г. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Като взема предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на ДОС следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са неоснователни. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение