Определение № 142 от 20.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3867/2016 г.

ВКСIII гражданско отделение20.02.2017reporting judge Олга Керелска

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 499 от 22.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 566/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. ОСЪЖДА „Е- Елит БГ” ,ЕАД, [населено място], да заплати на [фирма], гр. разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адвокат Л. Б. против решение № 499 от 22.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 566/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е потвърдил решение № 534 от 14.04.2015 г. по гр. д. № 86/2014 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е прогласена нищожността, поради противоречие със закона на договор за покупко – продажба с дата 01.02.2005 г., сключен между [фирма], [населено място], като продавач и [фирма], [населено място], с правоприемник [фирма], [населено място], като купувач, с предмет ПАВИЛИОН „Поглед” с площ от 58 кв.м., находящ се в УПИ – частна държавна собственост, кв. 119а по неодобрен кадастрален план на [населено място], с площ на имота 2163 кв. м., при съседи на имота: север – [улица], югоизток – улица, югозапад – улица. В останалата част, с която ответникът по насрещния иск с правно основание чл. 74 ЗС [фирма] е осъден да заплати на „Е – Елит Бг‘ АД сумата от 4184, 05 лв., представляваща стойността на извършените ремонтни и възстановителни СМР, които не могат да бъдат отделени без да се наруши целостта на имота, като за разликата до 17 900 лв., искът е отхвърлен, първоинстанционното съдебно решение е обезсилено като постановено по нередовна искова молба и делото е върнато в тази му част за разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Твърди се, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 8/2001 г. за условията и реда за упражняване правата на собственик от [община], тъй като не било установено процесният имот да е съставлявал „дълготраен материален актив“ по смисъла на закона. На следващо място се навеждат твърдения, че не било установено към момента на сключване на сделката ищецът да е бил общинско търговско дружество, доколкото тази предпоставка била задължително условие при преценката за приложимостта на Наредбата. Релевирани са оплаквания и за необоснованост на обжалваното решение, тъй като липсвали самостоятелни мотиви на въззивният съд относно вида на вещта – дали същата е движима или недвижима. Същевременно се подържа, че неправилно двете предходни съдебни инстанции са приели, че „павилионът“ съставлява недвижим имот. Оплаквания са наведени и във връзка с релевираното възражение за придобиване имота по давност. Твърди се, че в случая са налице всички изискуеми от закона условия за възникване правото на собственост в патримониума на ответника. На последно място са изложени оплаквания и във връзка с предявения от касатора насрещен иск, доколкото се подържа, че същият е следвало да бъде уважен в пълен размер. Доводи относно обезсилването на първоинстанционното решение в тази му част не са излагани. В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следните формулирани правни въпроси:

1

„Може ли съдът да приеме за основателен иск при липсата на твърдение за наличието на необходима положителна предпоставка? Допустимо ли е постановяване на съдебен акт, с който извършено произнасяне по непредявен иск, в частност – по непредявено фактическо основание?“

2

„Налице ли е нередовност на исковата молба при липсата на твърдение на ищеца досежно вида на вещта?“

3

„Какви действия следва да предприеме въззивният съд при констатирана нередовност на исковата молба?“

4

„При иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба, кой е меродавният момент за определяне вида на вещта?“

5

„Обвързваща ли е констатацията в нотариален акт досежно определяне вещта като недвижимост“

6

„П. недвижима или движима вещ е?“ Касаторът подържа, че по отношение на тези въпроси са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 тъй като в обжалваното решение са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС – решения постановени по чл. 290 ГПК, конкретно посочени във връзка със всеки един от въпросите. Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез адвокат Ю. С. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, като същевременно излага твърдения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:

–

Въззивният съд е приел искът за нищожност за основателен, след като е споделил мотивите на първата инстанция, че договорът за покупко – продажба е сключен в противоречие с материалния закон, а именно чл. 30, вр. чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8/2001 г. за условията и реда за упражняване правата на собственик от [община]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че сделката има за предмет имущество, което по смисъла на посочената Наредба съставлява „дълготраен материален актив“, което от своя страна налагало провеждането на търг или конкурс по реда и условията на чл. 8, ал. 2 ЗОС. Наред с това съдът е приел, че не са налице и условията за предвиденото в чл. 33 от Наредбата изключение от принципа за провеждането на търг или конкурс при отчуждаването на имущество, съставляващо „дълготраен актив“, доколкото липсвало съответно решение на Общинския съвет на [населено място] в тази насока. По отношение насрещната искова молба, предявена от касатора по настоящото производство [фирма], [населено място], въззивният съд е приел същата за нередовна, тъй като съдържала общи твърдения за извършени подобрения в имота, без необходимата индивидуализация по пера, дати на извършване, квадратури, количества и размер.С оглед на това е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и е обезсилил решението в тази част.

–

Съгласно разясненията дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г. за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на него да е обосновано и изпълнено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактите или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

–

Видно и от посочените обуславящи въззивното решение мотиви, формулираните от касатора въпроси не са били предмет на разглеждане в него и с оглед на това не са могли да обосноват решаващите изводи на въззивния съд.Въпросите под№1,2 и 3 ГПК са основани на поддържаното от касатора твърдение, че исковата молба е била нередовна доколкото в нея не е посочено, че процесният павилион съставлява дълготраен материален актив.По същество това твърдение не отговаря на действителното положение, доколкото исковата молба съдържа в достатъчна степен изложение на обстоятелствата, които очертават предмета на правния спор.Посочено е също така, че нищожността на сделката е обусловена от нарушението на чл. 30 във вр. чл.31 от Наредба №8/2001 г. на Общински съвет [населено място] за условията и реда за упражняване на правата на собственик от [община] върху общинската част от капитала на ТД, които определят редът по който се извършва продажба именно на дълготрайни материали активи. С оглед на това не може да се приеме, че в исковата молба липсва посочване на тази характеристика на процесния павилион. Същевременно въпросите под №4 и №6 нямат правен, а фактически характер и техния отговор зависи от конкретните обстоятелства. Въпрос №5 няма обуславящ за изхода на спора характер, доколкото изводът на съда относно това, че павилионът в случая представлява недвижима вещ се основава не на отразеното в нотариалния акт, а на приетата по делото съдебно- техническа експертиза.

–

Формулирането на правен въпрос в посочения вече смисъл съставлява основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване .Последното е така, доколкото именно по отношение на правния въпрос следва да са изпълнени допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С оглед на това липсата на формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Предвид изложеното не се налага обсъждане на посочените в Изложението решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК и изпълнението на допълнителното основание по чл. 280,ал.1 ГПК.

–

С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма] направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.

–

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Cited provisions

14

We use essential cookies for signing in and the chat. With your consent we also add statistics cookies, so we can see what's helping. No adverts. More about cookies ·