Определение № 435 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2559/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№68840/14.07.2020г., подадена от И. К. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.И. Г. от САК, срещу решение №3469, постановено на 11.06.2020г. от Софийски градски съд, II „Б“ въззивен състав по в.гр.д.№15196/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от И. К. пършоров против Б. М. М. искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД за премахване от покрива на сградата на [улица]всички кашпи, саксии, огради, растения, както и за заплащане на сумата от 2000лв. обезщетение за имуществени вреди за ремонт и поправка на таван и стени. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, както и по реда на чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №156/08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на ВКС, II т.о.; решение №324/22.04.2010г. по гр.д.№1413/2009г. на ВКС, IV г.о.; решение №237/24.06.2010г. по гр.д.№826/2009г. на ВКС, IV г.о. и др.) по въпроса може ли въззивният съд да препраща към мотивите на решението на първата инстанция без да се произнесе по спорния предмет на делото и без да обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №62/01.07.2015г. по гр.д.№339/2015г. на ВКС, II г.о.) и по въпроса към кой момент трябва да бъде установено и да съществува действието, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Касаторът счита обжалваното решение и за очевидно неправилно, като поддържа, че същото е в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила – съждения, което може да се констатира „prima facie“. Поддържа, че правилно въззивният съд е приел, че „предназначението на покрива е да не пропуска вода“, но неправилно не е приел, че създаването и поддържането на зеленчукова градина на покрива и използването му за отглеждане на растения не е част от предназначението на покрива, че многократните посещения на покрива и извършваните процедури за отглеждането на растенията разрушава същия покрив, че вследствие на тези действия покривът се поврежда и започва да пропуска вода, т.е. да не пази сградата от „много сняг и лед, обилен дъжд и порои, продължителна мъгла и влага и пр.“ В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Б. М. М., чрез процесуалния си представител адв.И. Б. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване в частта по предявения по реда на чл.109 ЗС иск по изложените в отговора съображения. По отношение на иска, предявен по реда на чл.45 ЗЗД поддържа, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и в тази част касационната жалба е недопустима. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от И. К. П. против Б. М. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв. обезщетение за имуществени вреди за ремонт и поправка на таван и стени, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане – съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за гражданските дела с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не е иск за собственост, нито има обуславящо за предявения по реда на чл.109 ЗС иск значение. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от И. К. П. против Б. М. М. по реда на чл.109 ЗС иск касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: И. К. П. е предявил срещу Б. М. М. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване от покрива на сградата, находяща се в [населено място], на [улица], [жилищен адрес] на всички кашпи, саксии, огради и растения, с твърдението, че вследствие отглежданите от ответника растения, основно зеленчуци на покрива на сградата и влагата от това в жилището на осми, последен етаж, представляващо ап.72, 1/2 от което е собственост на ищеца, се е появил теч на тавана, както и мухъл и влага по стените, което му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК Б. М. М. оспорва така предявения иск, като поддържа, че към момента на предявяването на исковата претенция на покрива на сградата няма разположени кашпи и саксии, както и че през 2012г. на покрива е реализиран ремонт с гаранция от 5 години, а през 2016г. ищецът е имал претенции пред етажните собственици относно наличието на теч и влага в имота му, но не е допуснал в имота си сформираната от общото събрание на етажната собственост комисия, която да направи оглед и по този начин е възпрепятствал етажната собственост да извърши огледа и да предприеме необходимите ремонтни действия. По реда на чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по отношение на възпроизведената в него фактическа обстановка, която е следната: Безспорно установено е, че И. К. П. е собственик на 1/2 ид.част от апартамент №72 в чл.3,[жк], като от заключението на изслушаната по делото СТЕ е установено, че към момента на изготвяне на експертизата в жилището няма активен теч, но са налице следи от стари течове и според заключението основният проблем е свързан с отвора при заустване на воронката, в това число възможно запушване или възпрепятстване движението на водата по вътрешната водосточна тръба, а по отношение на следите от теч в хола на стена към терасата и частта от тавана около нея същите биха могли да се дължат на теч при ламаринена шапка на покрива или конденз. Според вещото лице поставянето на кашпи и саксии не е основна причина за наличието на течовете. Според възприетите от въззивния съд фактически констатации, съдържащи се в първоинстанционното решение, по повод оплакване на П. относно наводняване на покрива пред общото събрание на етажната собственост, през 2016г., П. е отклонил предложение да допусне тричленна комисия, която да извърши оглед на щетите в жилището му (протокол от общо събрание от 08.02.2016г.), като от разпита на св.М. М., баща на ответника, се установява, че синът му Б. монтирал слънчева батерия на покрива, чрез която трябвало да осигурява вода за банята си, но не знае Б. да е качвал кашпи на покрива. В обжалваното решение е прието, че кашпите и саксиите са премахнати от покрива, а и тяхното наличие не се е отразило на състоянието на покрива и не е причинило течове в жилището на ищеца. Изложени са съображения, че е недоказан основен по делото факт – че саксии, кашпи, пръст и растения са налични на покрива на сградата към момента на приключване на устните състезания пред СРС, респ. пред въззивния съд. Посочено е, че ищецът се е отказал от разпита на свидетели, а представените от него писмени доказателства не установяват, че въпросните вещи са били налични и са налични и към настоящия момент. Изложени са съображения, че представените от ищеца снимки и административна преписка на СО, район Т. касаят 2018г., а по свидетелските показания на св.Л. М. и М. М. има косвени данни, че вещите са били премахнати („имаше някакви боклуци“, „сваляхме разни боклуци“) очевидно след намесата на СО, район „Т.“. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че премахването на вещите е основание за отхвърляне на предявения негаторен иск, тъй като вече няма какво да се премахва от покрива. Така изложените от въззивния съд съображения не обосновават наличие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси. Действително според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, макар да извършва препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, въззивният съд е длъжен да изложи и собствени съображения по поставените във въззивната жалба въпроси, както и по изложените в жалбата оплаквания. В настоящия случай с тази съдебна практика въззивният съд се е съобразил – изложил е самостоятелни фактически констатации по основния спорен въпрос, а именно наличието към момента на приключване на устните състезания на посочените в исковата молба вещи (кашпи, саксии и растения), които ищецът е искал да бъдат премахнати. И тъй като към релевантния за спора момент не е установено вещите да се намират на покрива, от правна страна е прието, че предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е неоснователен. За да достигне до този извод въззивният съд е взел предвид както представените по делото писмени доказателства (представената административна преписка) и снимки, така и гласните доказателства и заключението на изслушаната по делото СТЕ, съдържаща констатация, че към момента на извършения от вещото лице оглед (20.06.2019г.) процесните вещи не се намират на покрива на сградата. Действително в решението на въззивния съд липсват констатации за осъществяването на всички факти, релевантни към претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди и детайлно обсъждане на тези факти, но, както беше отбелязано по-горе, в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В съответствие с практиката на ВКС, вкл. и посоченото в изложението решение №62/01.07.2015г. по гр.д.№339/2015г. на II г.о. на ВКС, въззивният съд е приел, че за да бъде уважен искът по чл.109 ЗС от страна на ищеца следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът извършва неоснователно въздействие върху вещ, която принадлежи на ищеца или съответно поддържа състоянието, създадено от такова неоснователно действие, като по този начин му пречи за упражнява правото си на собственост, но в случая е прието, че кашпите и саксиите са премахнати от покрива. Както е прието в посоченото решение №62/01.07.2015г. по гр.д.№339/2015г. на II г.о. на ВКС, граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. В същия смисъл са и констатациите и правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради явно несъответствие с правилата на формалната логика, опита и научните правила – съждения. Подобно несъответствие по отношение на извода, че след като вещите са вече премахнати, то предявеният по реда на чл.109 ЗС иск, съдържащ искането за това премахване е неоснователен, не се констатира. Доводите на касатора за несъответствие с правилата на формалната житейска логика всъщност са относими към извода на съда, че наличието на кашпите и саксиите не е причинило течовете в неговото жилище, който извод обаче касае отхвърлянето на претенцията за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в която част, както беше посочено по-горе, касационната жалба е недопустима. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение