Определение № 12350 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1659/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“, град Велико Търново, чрез ст. юрк. Т. Харалампев за изменение на решение № 8705/11.07.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 1659/2024 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. В молбата се твърди, че независимо от еднаквата фактическа и правна сложност и материален интерес по делото пред двете съдебни инстанции, съдът е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в различни размери съответно – 850.39 лева за първоинстанционното производство и 397.35 лева за касационното производство. Искането е за изменение на решението в частта на присъдените разноски, като с оглед обжалвания материален интерес в размер на 5 503.92 лева, за който е уважена касационната жалба и на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 850.39 лева или общо за двете съдебни инстанции в размер на 1 700.78 лева. Ответникът – Д. Т. К. от гр. Лясковец не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен от страната списък на разноските по чл. 80, ал.1 ГПК (т. 9 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г.). Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 8705/11.07.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 1659/2024 касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Велико Търново е уважена частично и е отменено първоинстанционното съдебно решение № 329/18.12.2023 г., поправено с решение № 193/18.01.2024 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 26/2023 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000422002768-091-001/16.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново за установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 872.33 лева и лихви в размер на 210.58 лева и за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2020 г. за разликата над 489 лева и установените лихви за разликата над 67.92 лева, както и в частта на присъдените разноски. Спорът е решен по същество като е отхвърлена жалбата на Д. Т. К. от гр. Лясковец против ревизионен акт № Р-04000422002768-091-001/16.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 872.33 лева и лихви в размер на 210.58 лева и за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2020 г. за разликата над 489 лева до пълния установен размер на данъка от 3 881.83 лева и съответните лихви за разликата над 67.92 лева до пълния определен размер на лихвите от 539.18 лева. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател са присъдени разноски в размер общо на 1 287.31 лева за двете съдебни инстанции, от които 850.39 лева юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция, 39.57 лева за платена държавна такса и 397.35 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съответства на фактическата и правна сложност на делото и на материалния интерес, за който се уважава касационната жалба. Неоснователни са доводите на молителя, че делата пред двете съдебни инстанции са с еднакъв материален интерес и еднаква фактическа и правна сложност, поради което му се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в един и същи размер за всяка инстанция. Налице е разлика от 556.92 лева в материалния интерес, за който се потвърждава ревизионния акт в първата и в касационната инстанция, тъй като първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. Т. К. за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 489 лева и лихви от 67.92 лева – общо 556.92 лева, не е обжалвано и не е предмет на касационното производство. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е определил съдебните разноските по компенсация и ги е присъдил в тежест на приходната администрация. С оглед изхода от спора в касационното производство, решението в частта на разноските е отменено изцяло и вместо него са присъдени разноски на двете страни за двете съдебни инстанции. На приходната администрация са определени разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 850.39 лева въз основа на материален интерес от 5503.39 лева, за който е потвърден ревизионният акт с окончателни съдебни решения на двете инстанции. Посоченият материален интерес включва: данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 872.33 лева и лихви от 210.58 лева съгласно решението на касационната инстанция и пълният размер на данъка по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2020 г. – 3 881.83 лева и лихвите за 2020 г. от 539.18 лева съгласно решението на касационната инстанция и необжалваната част от първоинстанционното решение – общо 5503.92 лева. Така определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото пред първата инстанция. В касационното производство материалният интерес, за който се уважава касационната жалба и се потвърждава ревизионният акт е 4 947 лева или с 556.92 лева по-малко, което съответства на необжалваната част от първоинстанционното решение. Според този материален интерес юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 794.70 лева, а не както твърди молителят 850.39 лева. С оглед решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, предвиденият в тази наредба минимален размер на адвокатските възнаграждения не е обвързващ за националния съд при определяне разноските на основание чл.161, ал.1 ДОПК. Поради това и предвид възражението на другата страна за прекомерност на претендираните разноски, на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 397.35 лева или половината от 794.70 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на касационното дело и на материалния интерес, за който касационната жалба е уважена. От изложеното следва, че различният размер на присъдените на молителя разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция се дължи на различния размер на обжалвания материален интерес пред двете съдебни инстанции и на различията във фактическата и правна сложност на делата. По тези съображения молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,