Определение № 6224 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Н. Н. Г. срещу Определение №3633 от 05.04.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №3444/2024 г. С определението е отхвърлено искането на Г. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №894 от 20.03.2024 г. издадена от младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), но за не повече от 18 месеца, както и искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №895 от 20.03.2024 г. издадена от младши автоконтрольор в ОПП към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил „Ауди А-4“ с рег. №[рег. номер], за срок от шест месеца. Частният жалбоподател - Н. Н. Г., счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че твърдения за незаконосъобразност на Заповед №895 от 20.03.2024 г. на младши автоконтрольор в ОПП в СДВР, като счита, че предвид посоченото в нея правно основание, са налице две ПАМ временно отнемане на СУМПС, което води до невъзможност лицето да разбере каква мярка е приложена спрямо него. Счита, че при преценката на въпроса за предварителното изпълнение на ПАМ, съдът дължи преценка за спазване на изискването за съразмерност по чл. 6 АПК. Твърди, че прилагането на ограничителните ПАМ трябва да се основава изключително на личното поведение на лицето, установените факти и обстоятелства и да не надхвърля необходимата степен на ограничение. Сочи, че предвид констатирано противоречие между отрицателен кръвен тест за наркотични вещества и положителен тест чрез техническо устройство Drager Drug Test 5000, употребата на наркотични вещества по време на управление на МПС се явява недоказана по безспорен начин. Приложената ПАМ се явява явно несъразмерна и от изпълнението й Н. Г. търпи трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва собствения си автомобил и да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът посочил, че с оспорените заповеди са приложени ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца, както и ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС, за срок от шест месеца. Анализирал е разпоредбите на чл. 172, ал. 1, 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че в жалбата липсват твърдения за наличието на обстоятелства, обосноваващи спиране на предварителното изпълнение на оспорените заповеди, а развитите в жалбата доводи са свързани с преценката за тяхната законосъобразност. Предвид това е счел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението е правилно. Приложените със Заповед №894 от 20.03.2024 г. и Заповед №895 от 20.03.2024 г. на младши автоконтрольор в ОПП към СДВР ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП подлежат на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедите, е необходимо адресатът на актовете, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата на Г. до АССГ е посочено единствено, че е налице реална възможност предварителното изпълнение на заповедите да й причини значителни или трудно поправими вреди. В частната жалба е изложено, че вредите се изразяват в невъзможността й да ползва собствения си автомобил и да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на Г. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Поддържаните в първоинстанционната и в частната жалба възражения за незаконосъобразност на заповедите за прилагане на ПАМ са неотносими към предварителното им изпълнение, а касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорените заповеди е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение