Определение № 684 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 549/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 – във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Е” АД - София с вх. № 1885/30.ІV.2010 г., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. С. Т. от САК, против определение № 168 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.ІV.2010 г., постановено по ч. т. дело № 171/2010 г., с което – след цялостно отменяване на първоинстанционното определение на Добричкия ОС по чл. 78, ал. 4 ГПК – е била отхвърлена молбата на настоящия касатор за осъждане на ищцовото „И” ООД-гр. Добрич да му заплати направени в прекратеното първоинстанционно производство по т. д. № 117/09 г. на Добричкия ОС разноски в размер общо на 1 525 лв., от които 1 500 лв. изплатен адвокатски хонорар, 15 лв. държавна такса и 10 лв. деловодни разноски. Оплакванията на търговеца частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който искането на „Е” Ад – София по чл. 78, ал. 4 ГПК да се уважи изцяло, като допълнително му бъдат присъдени и направените в настоящето пр-во разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „присъждането на разноски, макар и да има вторичен характер по отношение на спорния предмет в гражданското дело, е важен въпрос за страните, тъй като на практика има имуществени последици за тях, които понякога не са с никак малък размер”, но в случая Варненският апелативен съд се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС, същият бил решаван и противоречиво от съдилищата в Републиката, докато еднозначното му решаване щяло да допринесе за „еднозначно и ясно прилагане на разпоредбите на закона от една страна, което неминуемо ще е значителна предпоставка за развитието на правото от друга страна”. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „И” ООД-гр. Добрич писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. И. Ж. от АК-Добрич както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение за разноски. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, частната касационна жалба на „Е” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Непосочването на този правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, т.е. без да се разглеждат сочените допълнителните основания за това /по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В случая вместо формулировка на релевантен за изхода на делото във въззивната инстанция правен въпрос, частният касатор акцентира върху „важността” на въпроса за съдебно-деловодните разноски, която обаче не се поставя под съмнение при наличието на нарочни правила в ГПК, уреждащи реда и условията за тяхното присъждане или неприсъждане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение