Определение № 1422 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Обединена българска банка АД срещу решение № 129/19.05.2012 год., постановено по гр.д. № 155/ 2012 год. на Окръжен съд [населено място], ГО, І-ви състав, с което е потвърдено решение № 35/21.01.2012 год., постановено по гр.д. № 1628/2011 год. на Казанлъшкия районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. С. М. и [фирма] е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 9 291,75 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2011 год. до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски. Ответникът по касация П. С. М. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. . Формално касаторът е изпълнил задължението да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване съгласно разп. на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване обаче касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. В същото е посочено, че постановеното решение е в противоречие с цитираните в изложението съдебни актове, но липсва правен въпрос, който да бъде преценяван в контекста на посочения критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/ 19.02.2009 год. по тълк. дело № 1/2010 год. формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.