Определение № 273 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 995/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.303 ал.1,т.5 ГПК по повод подадена молба от В. А. А., в качеството му на наследник на баща си А. М. А., чрез адвокат А. И., с вх.№ 1008085 от 14.02.2011 год. на Софийския районен съд за отмяна на влязлото в сила решение от 06.07.2006 год. по гр.д.№1923/2005 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV-В състав, с което е оставено в сила решение от 17.03.2005 год. по гр.д.№4802/2004 год. на Софийския районен съд, ГК, 48 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Г. София срещу наследодателя на молителя А. А. иск с правно основание чл.99, във вр. с чл.88, т.1,б.”б” ЗЗ за сумата 2015.98 лв., изплатени вреди на увредената от ПТП, настъпило на 04.04.199 год. по вина на А. А., като управляваният от него автомобил не е имал сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”. С въззивното решение е отменено решението на районния съд, в частта, с която е бил отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като въззивният съд е присъдил мораторна лихва в размер на 1 343.96 лв. Молителят твърди, че баща му А. А. не е бил уведомен за първоинстанционното решение, вследствие на което е бил лишен от правото да участва по делото. Разбрал е за решението, чиято отмяна иска, от получаването на призовката за доброволно изпълнение, връчена му на 31.01.2011 год. Ответникът по молбата Г. София оспорва основателността й. Подадената молба за отмяна е процесуално допустима. По делото липсват данни, че молителят В. А. е узнал за решението, чиято отмяна иска, по-рано от датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение- 31.01.2011 год. Спрямо нея с подаването на настоящата молба за отмяна на 14.02.2011 год. е спазен тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Подадена е от „заинтересовано лице” по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде допусната до разглеждане по същество. По повод искането на молителя за спиране на изпълнението на основание чл.309, ал.1 във вр. с чл.282, ал.2, т.1 ГПК молителят ще следва да внесе обезпечение в размера на присъдената сума общо в размер 3 359.94 лв. общо главница и лихва за забава. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд