Определение № 523 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 356/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Волос 05“ ЕООД против определение № 2836 от 27.11.2023 г., постановено по адм. д. № 2884/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – заместник-кметът на Община Кричим, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив оставя без уважение искането на „Волос 05“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-02-09-349/15.11.2023 г., издадена от заместник-кмета на Община Кричим с правно основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 вр. ал. 3, чл. 56, ал.1 и ал. 2 ЗУТ, с която е наредено да се премахне преместваем обект – „метален навес“, разположен в североизточната част на ПИ с идентификатор 39921.501.683 по КК на гр. Кричим. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на изричната законова норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Констатира че такова предварително изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Приема, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта би било основателно единствено в хипотезата на представени убедителни доказателства, че изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Излага съображения, че в случая се претендират вреди, които не са доказани и са несъпоставими със защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен интерес. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 вр. ал. 3 ЗУТ, поради което и на основание чл. 217, ал. 1, т. 11 обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че производството в случая е по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, при което в тежест на жалбоподателят е да ангажира доказателства, установяващи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или трудно поправими вреди. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 166, ал. 3 АПК, съгласно което искането се разглежда в закрито заседание, при което съдът преценява наличието или липсата на основания за спиране на предварителното изпълнение с оглед приложените към искането доказателства. Правилно съдът приема, че по отношение на дружеството - жалбоподател не са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В производството по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл.166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, какъвто е настоящия случай. Това означава, че законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като постановява предварително изпълнение на заповедите по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането. По делото не са представени доказателства, установяващи наличието на нови обстоятелства и на значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят за оспорващия в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Ето защо като отхвърля искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта първоинстанционния съд постановява определение, съответно на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,