Определение № 833 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. С. Т. срещу въззивно решение от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1839/2004 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от П. С. Т. за обявяване окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който той е сключил на 15.01.1999 г. с М. С. М.. Искът е предявен след нейната смърт против двама от наследниците й /общо четирима/ - И. С. Г. и К. С. Д.. Последният е починал в хода на първоинстанционното производство и е заместен от наследниците си К. К. С., И. К. С. и В. В. Я.. В хода на производството пред Софийски градски съд е починал и И. С. Г.. Негови наследници по закон са също К. К. С. и И. К. С.. Като страна е конституирана и Н. М., която е универсален наследник по завещание на Г.. Искът е отхвърлен. Поставеният в изложението материалноправен въпрос изцяло неоснователен ли е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако е предявен срещу част от наследниците на обещателя, е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с приложеното ТР 53-63 ОСГК ВС, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпросът има ли правен интерес кредитора да води иск срещу наследници на длъжника, за които няма данни да са приели наследството и не оспорват иска, не е от значение за конкретно постановения резултат, въпреки, че съдът е обсъждал хипотезата на чл. 51 ЗН. В случая, от значение е какви са материалните права на лицата, посочени от ищеца като ответници по иска му и за това заключение е без значение дали кредиторът /ищец/ има правен интерес да предявява иска и срещу трети неучастващи по делото лица. В заключение, следва да се допусне касационно обжалване с оглед разрешение на поставения въпрос от значение за постановения резултат и, за когото е доказано наличие на противоречива съдебна практика. К. следва да внесе дължимата държавна такса. Мотивиран от горното, съдът