Определение № 479 от 09.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1819/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Х. П. срещу определение №270 от 06.06.2017г. по ч. т. д. №1798/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е върната като недопустима частната й жалба срещу определение №67 от 01.02.2017г. по същото дело. Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от нея частна жалба срещу определение №67 от 01.02.2017г. по ч. т. д. №1798/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. Позовава се на разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЕКПЧОС, според която правото на достъп до правосъдие се изразява в гарантираната от закона възможност гражданите и юридическите лица да могат да търсят от съда закрила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частната жалбоподателка, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е върнал частната жалба на С. Х. П. срещу определение №67 от 01.02.2017г. по ч.т.д. №1798/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. Съдът е констатирал, че същата е недопустима, тъй като определението на ВКС, което е обжалвано с нея, е окончателно и не подлежи на последващ съдебен контрол. За да върне подадената частна жалба срещу постановеното от него определение по чл.274 ал.2 от ГПК, съставът на ВКС правилно е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК, на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд подлежат само определенията по чл. 274 ал.1 от ГПК, постановени за първи път от състав на ВКС, а именно определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, обжалването на които е уредено изрично в закона. Определението, с което състав на Върховния касационен съд се е произнесъл по същество относно правилността на постановено от въззивния съд разпореждане или определение, не е сред категорията определения по чл. 274 ал. 1 от ГПК, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба по реда на чл. 274 ал.2 изр.2 от ГПК. С произнасянето от страна на Върховния касационен съд по правилността на обжалваното пред него определение или разпореждане се изчерпва инстанционният ред за обжалване на съответния съдебен акт и последващо обжалване пред нов състав на Върховния касационен съд е процесуално недопустимо. Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка, че с обжалваното определение е нарушено правото й на справедлив съдебен процес и достъпът й до правосъдие. Частната жалбоподателка не е била лишена от достъп до правосъдие, доколкото правните й твърдения и искането й за защита са разгледани от състава на Върховния касационен съд, който се е произнесъл по същество по частната й жалба срещу разпореждане от 19.04.2016г., постановено по преписка вх.№2753/04.04.2016г. на Пловдивски апелативен съд. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК