Определение № 408 от 11.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1765/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на О. С. Г. срещу определение №937/19.03.2018г., постановено по ч.гр.д.№337/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в., с което е оставена без разглеждане частната жалба на О. Г. срещу определение от 20.10.2017г. по гр.д.№20012/2014г. на СГС, І-13 с-в. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение следва да бъде отменено на основание чл.280, ал.2 ГПК като невалидно, а при условията на евентуалност – че следва да бъде отменено като неправилно разпореждането на СГС от 20.10.2017г., с което не е уважено искането за отвод на вещото лице. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от „Евро Кепитълс Мениджмънт” ЕООД. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 съдебен акт. Поддържаното от жалбоподателя основание за отвяна по чл.280, ал.2 ГПК е неотносимо за настоящото производство, което не е частно касационно по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното определение №937/19.03.2018г. по ч.гр.д.№337/2018г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на О. Г. срещу определението от 20.10.2017г. по гр.д.№20012/2014г. на СГС, І-13 с-в, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на О. Г. за отстраняване на назначеното вещо лице. Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима като е посочил, че определението по чл.196, ал.4 ГПК, с което съдът се произнася по искане за отстраняване на вещо лице, не е преграждащо производство, нито изрично е предвидено в закона като обжалваемо (чл.274, ал.1 ГПК), поради което същото не подлежи на самостоятелно обжалване. Въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения. В чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е очертан кръга на определенията, които подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба, а именно: 1.) определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2.) в случаите, изрично предвидени в закона. Определението по чл.196, ал.4 ГПК, с което съдът се произнася по искането за отстраняване на вещото лице, нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидено в закона като обжалваемо, поради което подадената срещу него частна жалба е недопустима. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение,