Определение № 134 от 04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4683/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 23753 / 30.08.2016 год. на Е. П. В. и В. Д. В., заявена чрез адв. В. Ц.- АК В. срещу въззивно Решение No 1051 от 28.07.2016 година по В.гр..д.Nо 548/2016 год. на ОС- Варна по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владение на избено помещение. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока на неправилно интерпретиране на доказателствата по делото. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е довод ,че оспорваното съдебно решение противоречи на практиката на ВКС относно извода на съда, че“ не е достатъчно само твърдения за собственост, а същите трябва да бъдат доказани по иска с правно основание чл. 108 ЗС“ с тези по Решение No 137 от 17.06.2014 година по гр.д.No 6868/2013 год. на ВКС-I. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с тезата, че по въпроса за допустимостта да се отмени един нотариален акт и да не са зачете материалната му доказателствена сила е налице противоречиво разрешение, обосновавайки се с приложената съдебна практика – Решение No 82 от 04. 07.2014 година по гр.д.No 6798/2013 год. на ВКС-II и решението на въззивния съд/ доколкото има несъобразяване на обжалваното въззивно решение с решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК по конкретен правен въпрос. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите: има ли злоупотреба и накърняване на собствеността в случай, в които е установено, че собствеността е била частна или друга придобита с нотариален акт с покупко-продажба, може ли някое друго лице, било то физическо лице управител на етажната собственост, да отнеме собствеността като представи документи които не са минали през охранително производство, нотариална сделка и не са вписани в агенцията по вписванията? В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника В. А. Ж. чрез адв.С. Х., както по доводите за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, така и на релевираните с изложението към касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване. И с двата отговора се взема становище по тяхната неоснователност като обстойно се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск - за собственост на недвижим имот, настоящият състав приема същата за процесуално допустима. С посоченото решение, Варненския окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по отхвърления иск на Е. П. В. и В. Д. В. по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владение на избено помещение, намиращо се в сграда, в режим на етажна собственост. За да приеме, че искът е недоказан, решаващият съд е приел, че от страна на ищците не е доказано, че именно това избено помещение което ревандикират и за което твърдят, че им е продадено заедно с жилище в сградата. Прието е, че въпреки направените оспорвания от страна на ответника, че в спорното помещение е монтирана инсталация/ бойлер/ за топла вода на всички обекти в сградата, ищците не са ангажирали доказателства за да установят пълно и пряко твърденията си, че са собственици на избеното помещение. След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените въпроси. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е само този въпрос, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. с решението на въззивния съд е дал неговото разрешение или 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос, по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви приложението на конкретна правна норма. Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК въз основа на довод ,че оспорваното съдебно решение противоречи на практиката на ВКС относно извода на съда, че“ не е достатъчно само твърдения за собственост, а същите трябва да бъдат доказани по иска с правно основание чл. 108 ЗС“ с изводите на съда по Решение No 137 от 17.06.2014 година по гр.д.No 6868/2013 год. на ВКС-I, не може да бъде уважено. Релевираният довод не съставлява правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, а оплакване за незаконосъобразност. С цитираното решение на ВКС се приема, че „тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателствата, а въпрос за последиците от недоказването, доказателствената тежест се състои в правото и задължението да се приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.“ В мотивите на обжалваното решение е приета именно тезата, че не може да се приеме за доказан факт, който не е подкрепен с доказателства. Диспозитивната част на конститутивния нотариален акт като частен документ, включващ волеизявление на договарящите относно предмета на договора, не е доказателство за съществуването на фактическите компоненти на изявлението. В този смисъл и приетото от решаващия съд, че има твърдения, но не и доказателства за тях, тъй като няма представен легитимиращ акт за собственост на праводателите им, не противоречи дори по смисъл на ангажираната съдебна практика. По същество следва да се приеме, че няма конкретен въпрос, който да послужи за база за селекция, а само два извода на съдилищата относно необходимостта, освен твърдения в исковата молба, страната да има доказателства за тях,ангажирани по делото, и за това как следва да се ценят доказаните респ. недоказаните факти по делото. Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК също не може да бъде уважено. Въпросът за допустимостта да се отмени един нотариален акт и да не са зачете материалната му доказателствена сила не може да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата предвид на ангажираните Решение No 82 от 04. 07.2014 година по гр.д.No 6798/2013 год. на ВКС-II и решението на въззивния съд по съображения, че доколкото има несъобразяване на обжалваното въззивно решение с решение на ВКС по чл. 290 ГПК по конкретен правен въпрос, то искането за допускане на касационно обжалване се покрива от установеното в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК основание, а не съставлява противоречиво разрешаване на съдилища. Но дори и при преквалификация, касационното обжалване в случая не може да се допусне, тъй като съдебната практика по въпроса е обобщена и приложението на закона и уеднаквено с ТР 3/2012 год. на ОСГК на ВКС и ТР 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, на които страната не се позовава, че не са приложение съобразно дадените по тях разяснения. Не може да бъде уважено и искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросите има ли злоупотреба и накърняване на собствеността в случай, в които е установено, че собствеността е била частна или друга придобита с нотариален акт с покупко-продажба, може ли някое друго лице, било то физическо лице управител на етажната собственост, да отнеме собствеността като представи документи които не са минали през охранително производство, нотариална сделка и не са вписани в агенцията по вписванията? не могат да бъдат приети за такива по чл. 280 ал.1 ГПК, при дадените в тази насока разяснения по ТР No 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросите в случая предполагат преценка на факти, а не принципно приложение на правен институт или норма. Законодателят не е предвидил правна защита на собствеността в хипотезите на „злоупотреба „ и „отнемане“ на собственост въз основа на документи. Спорът по делото е спор дали ищците касатори са носители на правото на собственост на процесното избено помещение в сграда- в режим на етажна собственост и в рамките на този спор всяка от страните/ ищци и ответник/ е ангажирала доказателства в подкрепа на тезата си кой е собственик на спорния обект на правото на собственост. Преценката на тези доказателства е извършена от решаващия въззивен съд. В правомощията на касационната инстанция, в етапа на чл. 288 ГПК, по повод селекцията за допускане на касационно обжалване, е недопустимо преценка на факти доказателства по делото. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 - 3 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия