Определение № 1155 от 01.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 285/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. А., [населено място], приподписна от пълномощника му адвокат А. К., срещу въззивно решение №496 от 21.10.2011 г. по гр. дело №758/2011 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №1107 от 08.06.2011 г. на Русенския районен съд по гр. дело №1458/2011 г. относно определяне местоживеенето на детето Д., родено на 13.01.2001 год., при майката, предоставяне упражняването на родителските права на нея, определяне режим на лични отношения с бащата и осъждането му да плаща месечна издръжка от 80 лв. Въззивният съд след анализ на всички доказателства по делото е приел, че е в интерес на детето местоживеенето му да бъде при майката и упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея. Тя е родителят, който има необходимия капацитет и подход да отглежда и възпитава детето по подходящ за възрастта му начин. Разполага и с много добри жилищни и битови условия. При нея живее и пълнолетният и син Д., а интересите на детето изискват то да поддържа непосредствена братска връзка с него. Ответницата по касационната жалба Г. И. А., [населено място], област Р., оспорва жалбата. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправния въпрос за това може ли изводът на съда за това на кого трябва да бъде предоставено упражняването на родителските права да бъде обусловен единствено от показанията на роднини на майката на детето /майка и сестра/ с оглед очевидната им заинтересованост и при липса на други данни по делото за преценка на тяхната достоверност. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №496 от 21.10.2011 г. по гр. дело №758/2011 г. на Русенския окръжен съд. Повдигнатият от касатора въпрос не обуславя крайното решение. Това е така, защото изводът на въззивния съд, че е в интерес на детето местоживеенето му да бъде при майката и упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея не е обусловен единствено от показанията на нейните роднини, а е направен след преценка на всички доказателства по делото и като е взета предвид възможната заинтересованост на тези свидетели според изискванията на чл.172 ГПК. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.