Определение № 4976 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 306/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. А. чрез пълномощника му адвокат Р. Р. против решение № 812 от 9.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2175 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - София, с която е потвърдено решение № 263068 от 4.10.2022 г., поправено с решение № 260590 от 10.04.2023 г. по гр. д. № 3238/2019 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от А. М. А. против Б. В. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 38 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от изявления в телевизионно предаване „Здравей България“ по Нова ТВ на 31.01.2019г. и телевизионно предаване „Тази сутрин“ по БТВ на 01.02.2019 г., с които са заявени клеветнически твърдения с приписването на престъпления и нанесена обида, ведно със законната лихва от 31.01.2019 г. до изплащането, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Б. В. Б. за сумата 2000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления на А. М. А., с които са заявени клеветнически твърдения с приписването на престъпление, направени в интервю излъчено на 30.01.2019 г. по БСТВ, а за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер, като неоснователен. Б. В. Б. е подал чрез пълномощника си адвокат К. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивното производство е било образувано по жалба на А. М. А., като въззивният съдебен състав е констатирал, че доводите са, че: първоинстанционният съд неправилно е приел, че в разглеждания случай е налице съпричиняване на претърпените от А. неимуществени вреди и незаконосъобразно въз основа на това е определил по-нисък размер на обезщетение; по делото е недоказано, че А. е лицето, което е дало процесното интервю по БСТВ, като а в тази насока СГС е превратно кредитирал доказателства, от които не може по категоричен начин да се установи това обстоятелство; заявяват се доводи за неоснователност на уваженото от съда възражение за прихващане, както и че СГС не се е съобразил при определяне на размера на дължимото на А. обезщетение с настъпилите в резултат на процесния деликт, осъществен от Б. Б., съществени психически травми, принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика; поради допуснати съществени процесуални нарушения първоинстанционният съд не е служебно назначил съдебно медицинска експертиза, с която да установи какви увреждания са настъпили в психиката на ищеца и в причинна връзка ли са същите с действията на ответника, както и не е установил каква е относителната тежест на въздействие върху широката общественост на дадените интервюта в единия, и съответно — в другия случай. Въззивният съд е констатирал и че предявеният от А. М. А. против Б. В. Б. иск е за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на ответника, както следва: за сумата 13 000 лв., частично от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявленията на ответника в предаването „Здравей България“, излъчено на 31.01.2019 г. по Нова ТВ, съставляващи клевета с приписването на престъпления, ведно със законната лихва от 31.01.2019 г. до окончателното изплащане; за сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления на ответника в предаването „Тази сутрин“, излъчено на 01.02.2019 г. по БТВ, съставляващи клевета с приписването на престъпления, ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане; за сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявленията на ответника в предаването „Тази сутрин“, излъчено на 01.02.2019 г. по БТВ, съставляващи обида, ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. до изплащането. С отговора на исковата молба ответникът при условията на евентуалност (в случай, че съдът намери иска за основателен) е предявил възражение за прихващане съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД с активното му насрещно вземане в размер на 60 000 лв. за парично обезщетение на претъпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в засягане доброто име и достойнството в личен и професионален план чрез излъчено на 30.01.2019 г. интервю по БСТВ (Българска свободна телевизия) с служител на министерството със скрита самоличност, който е бил А. М. А. и заявил, че присъствал на процесната срещата, потвърдил автентичността на записа и посочил, че спрямо него и други служители в Министерство на културата от Б. В. Б. бил упражнен натиск да фалшифицират документи. Счел е за безспорно между страните и установено от доказателствата по делото участието на Б. В. Б. в телевизионно предаване „Здравей България“ излъчено на 31.01.2019 г. по Нова ТВ и в телевизионно предаване „Тази сутрин“ излъчено на 01.02.2019 г. по БТВ, който към този момент е министър на културата. Поводът за участията и тема на разговор с водещите бил оповестен от депутата и журналист Е. Й. звукозапис свързан с него, тогава заместник-министър на културата, касаещ ремонта на Ларгото в [населено място]. Не е спорно и излъчено на същата дата по-късно по БСТВ (Българска свободна телевизия) интервю на Й. с лице със скрита самоличност, което потвърждава автентичността на записа и присъствието си на срещата, на която върху служители на министерството бил оказан натиск за изготвяне на документи с невярно съдържание във връзка с изпълнението на договора за посочения ремонт, добили публична известност като „Ало, Б. съм“. И в двете предавания ответникът отрекъл верността на изнесеното и заявил, че записът е манипулиран и създаден тенденциозно с цел да бъде рекетиран и дискредитиран, както и отпреди заплашван. На въпроси от кого посочил, че това са бившият служител на Министерство на културата А. А., който към този момент работел в ИА „ОПНОИР“ към МОН, и И. К., който консултирал и посредничил на изпълнители по европроекти. В предаването от 31.01.2019 г. по Нова ТВ казал следното: „То си е като малка организирана престъпна група, те правят същото в Министерство на образованието“; „Този А. с неговия партньор отвън. Това са схемаджии, схемаджии и изнудвачи - престъпна група. Единият работи отвътре в администрацията, другият работи отвън, лобират проекти. Единият издава информация, другият чрез тази информация през трети клиенти печели проекти. Това правят тези момчета - шантажират“; по адрес на ищеца „притежава цяла колекция от записи, които модифицира и с която рекетира“, „същото се случва в МОН, където след хващането му в схеми там започват заплахи и рекет“; „предшественикът му на поста В. Р. имал съмнения за това, че чрез изтичане на информация и подставени лица, партньорът на А. печели проекти, но такива опасения трудно се доказват“. На въпрос от водещия кога му е казано, че е записан и какво е искано от него отговорил: „Вижте при мене той действа чрез трети лица“, които му казвали, че А. А. и И. К. се заканвали „да му разгонят фамилията, ще го унищожат, ще го съсипят“, „това е перманентно“ чрез служители на министерството казал „аз този ще го съсипя“; че „бил заплашван от ищеца чрез други хора поне за 4-5 проекта, включително за проект в С., който бил „кух“. В края на интервюто нарекъл посочените лица „престъпници“, „изнудвани“, „манипулират записи, хора, проекти“. В предаването на следващия ден 01.02.2019 г. по БТВ също по адрес на ищеца казал: „При мен не е идвал директно, когато работеше с мен не се държеше адекватно, но не е заплашвал. Заплахите почнаха, когато беше уволнен, през хора директни заплахи - ще те размаже, той те е записвал, ще те съсипе и т.н.“; ищецът „го заплашвал 3-4 години, но това започнало след уволнението му от Министерство на културата, където бил директор на Дирекция „Програми и проекти“; ищецът „се държал с него нагло и непочтително, застъпвал странни позиции“ и това била причината за уволнението му. На въпроси дали ищецът е бил уличен в злоупотреби, той ли е лицето от интервюто с Е. Й. и с какво е бил притискан казал: „Вижте, това е малка, както разбирам и през образованието, организирана престъпна група, може би не е малка“, „как ще подозирам, аз го знам, той е А. А.“, „този човек А. А., рекетьора, с неговия И. К., с когото отвън рекетират, пукат гуми, заплашват през трети, през пети лица, събират записи, компилират ги, унижават хората, мачкат....Този човек е същият човек зад кадъра“, „той е явно саботьор, защо иска да саботира мен не знам, какво иска да рекетира не знам“, „защитеният свидетел е този мръсник А. А.“, „това е също този престъпник, е същото лице“. На въпрос дали се страхува отговорил: “Не, не, аз и сега не изпитвам страх, това, че някакъв келеш, келеш седи и твърди през разни хора, които идват при мен и твърди аз ще те съсипя, аз имам твои записи, аз на теб ще ти видя сметката. Ми виж ми я бе, виж ми я“. Съдът и посочил и че е безспорно между страните, че ден преди първото предаване на 30.01.2019 г. Е. Й. свикала пресконференция, на която пред медиите и обществеността оповестила посочения запис с твърдение, че разкрива корупционни практики в Министерство на културата (МК). Казала още, че е взела интервю със служител от министерството без да разкрие самоличността му, излъчено същия ден по БСТВ. Записът е направен през 2016 г. и съдържа разговори на ответника от среща в присъствието на служители на министерството за съставянето на актове за спиране на строителството, за да се заличи забавата на фирмата-изпълнител по проекта за ремонт на Ларгото и по този начин да не се стигне до плащането на неустойка от 700 000 лв. От последният абзац на страница пета от мотивите до третия абзац на страница четиринайсета от мотивите Апелативният съд е възпроизвел съдържанието на събраните доказателства – писмени, гласни и експертни заключения – като по отношение на гласните доказателства е посочил, че не кредитира показанията на свидетеля И. К. в частта относно автентичността според него на процесния аудиозапис, както и за оказан от Б. натиск върху служители за изготвяне на документи с невярно съдържание и извършени закононарушения, тъй като в тази част същите са изолирани, не кореспондират с останалите събрани доказателства и не се държат на непосредстени наблюдения, а на субективни предположения (в останалите части свидетелските показания са приети за достоверни, тъй като не са вътрешно противоречиви, житейски логични са и се потвърждават и от останалите събрани доказателства, макар, че свидетелят К. Г. е ответник по предявен от ищеца иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД относно изказванията му в в предаванията „Здравей България“ по Нова ТВ и „Тази сутрин“ по БТВ на 01.02.2019 г. за обстоятелствата, за които свидетелства в настоящото производство). Съдът е приел, че в двете предавания "Здравей България” на Нова телевизия и "Тази сутрин" на bTV, съответно излъчени на 31.01.2019 г. и на 01.02.2019 г., в които поводът за участията и тема на разговор с водещите бил оповестен от депутата и журналист Е. Й. звукозапис, свързан с Б. Б., по време на който запис е заместник-министър на културата и който касае ремонта и реставрацията на Ларгото в [населено място]. ответникът отрича верността на изнесеното и заявява, че записът е манипулиран и създаден тенденциозно с цел да бъде рекетиран и дискредитиран, както и отпреди заплашван. На въпроси от кого посочил, че това са бившият служител на Министерство на културата А. А., който към този момент работел в МОН, и И. К., който консултирал и посредничил на изпълнители по европроекти. По категоричен начин е доказан фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника в първоинстанционното производство. Същият в качеството си на политик, по това време министър на културата, е отправил публично на 31.01.2019 г. и 01.02.2019 г. клеветнически изявления относно А. А., определящи го като „престъпник“, „изнудвач“, „манипулиращ записи, хора, проекти“, „участник в организирана престъпна група“. В първоинстанционното производство се доказва, че източник на част от изнесената информация е свидетелят К. Г., който преди интервютата е уведоми Б. за проблемите, които има с А. А. и лично в телевизионни предавания в този период е изнесъл подобна информация. Това обстоятелството обаче, не може да изключи отговорността на Б., а само да се отрази на размера на обезщетението, тъй като по отношение на проблемите, касаещи работата на А. в Министерството на образованието и изнесените твърдения в тази връзка, ответникът е повторил, това което знае от К. Г.. Съдът е посочил и (използвайки израза: „Тук е мястото да се напомни, че от събраните по делото доказателства се установява“), че още преди събитията около аферата „Ало, Б. съм“ след 19.01.2019 г, ищецът е имал проблеми в ИА „ОПНОИР“ към МОН, свързани с работата му по европроекти и взаимоотношенията с външни лица. Тези проблеми са поставили под съмнение личното и професионалното му поведение като държавен служител. Става въпрос за познанството и свързаността му със свидетеля И. К. в условията на конфликт на интереси, послужило впоследствие като основание за дисциплинарно уволнение. Данни за изтичане от агенцията на информация към него, за упражнен натиск върху бенефициенти по определени договори, за непристойно поведение от ищеца към прекия си ръководител и изпълнителния директор, както и за случаи на рязане гумите на личния автомобил на един от свидетелите, възприети като заплахи с предположението да изхождат от ищеца. За тези обстоятелства има изрични свидетелски показания на К. Г. и Ц. С.. Счел е, че истинността на клеветническите твърдения по отношение на действията на А. срещу Б. не е доказана от последния, въпреки правилно разпределената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест. По време на процесното предаване "Тази сутрин" по bTV от 01.02.2019 г. са отправени от ответника и обидните квалификации - „мръсник“ и „келеш“ по отношение на ищеца. Чрез тях се създава впечатление, че ищецът е личност с описаните негативни качества. Затова така описаните изявления явно и неправомерно засягат достойнството, честта и доброто име на ищеца, поради което обосновано и законосъобразно е да бъде ангажирана деликтната отговорността на ответника. Изявленията на ответника в телевизионни предавания от 31.01.2019 г. и 01.02.2019 г. покриват признаците на клевета и обида, като за деянията, които са свързани обективно помежду си и са се осъществили в непродължителен период от време, обезщетението следва да се определи глобално. В тази насока настоящият съдебен състав изцяло споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др. В случая изявленията са направени в два последователни дни и се отнасят до едни и същи обстоятелства, по повод на които се твърди да са нарушени конституционно признатите права на ищеца, поради което при преценката относно размера на обезщетението съдът следва да се произнесе общо, отчитайки кумулирания ефект от отделните деяния. Относно размера на дължимото от Б. Б. на ищеца обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, Апелативният съд е приел, ме сумата 2000 лв. отговаря на действително претърпените болки и страдания. Изложил е съображения, че съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесния деликт – началото на 2019 г., наложилите се морални норми в обществото, самият начин на даване на гласност на клеветническите и обидни твърдения; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни случай, на пострадалия е в размер на тази сума. Мотивирал е този размер при отчитане, че повод на двете интервюта на Б. е поведението и на А., който е свидетелят с тайна самоличност от излъченото на 30.01.2019 г. интервю на Е. Й. по БСТВ. Счел е, че от значение за дължимия размер на обезщетение е и обстоятелството, че част от клеветническите изявления на Б. преразказват споделена му информация от К. Г.. Освен това по същото време за тези твърдения има висяща проверка в Министерството на образованието и страданията на А. се дължат най-вече на проблемите, които той има на работното си място тогава в ИА „ОПНОИР“ към Министерството на образованието, довели до наложено му наказание „дисциплинарно уволнение“ със заповед № РД-10 10/14.03.2019 г., впоследствие отменено с решение № 4861/14.09.2020 г. по адм. д. № 4503/2019 г. на АССГ. Цялостното поведение на А. в началото на 2019 г. се дължи именно на скандали, случили се по повод на изпълнението на служебните задължения на А. в ИА „ОПНОИР“ към Министерството на образованието. Същият най-вероятно въобще не би дал интервюто на Й., ако нямаше проблеми в актуалната си тогава работа и това цели да го представи в светлината на жертва и да измести фокуса на общественото внимание върху случили се преди близо три години събития. Също така при определяне на размера на дължимото обезщетение, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че пострадалият, въпреки че е човек с по дълбока чувствителност, както заключава съдебно-психологическата експертиза, не доказва интензитет и продължителност на болките и страданията, които да се отличават с висока степен. Те са в обичайните рамки на увреждането при подобни деликти - същият е изживял значителни болки и страдания, които обаче са свързани с „дисциплинарно уволнение“ от длъжността, която е заемал в ИА „ОПНОИР“. Нещо повече, въпреки скандали през 2019 г., в които е участвал А., няма обективни данни по делото, от които да е видно, че същият е посещавал специалист (невролог, психиатър, психотерапевт) и е предприел действия да подпомогне състоянието си с медикаментозна или с подкрепяща психотерапия. Относно възражението за прихващане, въззивният съд е приел, че с интервюто на Е. Й., излъчено на 30.01.2019 г. по телевизия БСТВ, свързано с оповестения в същия ден аудиозапис, се отправят изявления за упражнен от Б. Б. натиск върху служители на Министерство на културата за съставянето на документи с невярно съдържание с цел прикриване забавата на фирмата-изпълнител по договора за ремонт на Ларгото и неплащането на неустойка от 700 000 лева, като по този начин се ощетява държавния бюджет. Счел е, че въпреки че самоличността на далия интервюто не е била разкрита от Й., както и по извършената проверка от Специализираната прокуратура, от събраните по делото доказателства може де са направи обоснован извод, че изявленията изхождат от ищеца А. А.. Това лице не отрича, а потвърждава че е присъствало на процесната среща в кабинета на Б. и твърди, че е чуло проведените от него разговори. При положение, че останалите посочени като присъстващи лица отричат въобще да е имало такава среща, няма кой друг освен А. да е далият интервюто. Показателен в тази насока е моментът, в който е дадено това интервю – след 19.01.2019 г. и по време, когато точно А. има значителни проблеми на тогавашното си работно място в друго министерство, която цели и да го оправдае, представяйки го като жертва. Освен това същият е разпознат не само от Б., но и от свидетелите Г. и С.. Формалното оспорване на обстоятелството, че не той е лицето със скрита самоличност противоречи на житейската логика и поражда съмнения в добросъвестността на поведението на А. по повод на "Аферата Ало, Б. съм“. Същият години след случилото се през 2016 г. решава да даде гласност на престъпни според него обстоятелства, с които същият няма как да няма връзка като директор по това време на дирекция „Програми и проекти“ към Министерство на културата. По тези съображения Апелативният съд е приел, че може да се заключи, че А. А. е лицето със скрита самоличност от интервюто, излъчено на 30.01.2019 г. Въззивният съд е посочил, че публично разпространените тогава изявления за извършено от Б. като длъжностно лице престъпление, съставлява клеветническо твърдение по негов адрес, осъществило се в обективната действителност. То не може да се окачестви като оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на мнение или критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно - лицето не е извършило престъплението, което му е приписано. Във връзка с този извод, съдът е приел, докладът на ОЛАФ съгласно действащото българско законодателство не може да докаже извършено престъпление. Ето защо, докладът на който се позовава ищецът и които възпроизвежда негови показания, нито е влязла в сила присъда на български съд, нито е решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Добросъвестността на А. е предполагала, преди да дава интервюта, в които да уличава в престъпления и то близо три години след събитията, да сезира компетентните органи – Министерство на вътрешните работи, Прокуратурата и т. н. още през 2016 г. И до настоящия момент същият не е сезирал например Прокуратурата, включително Европейската такава, за престъпленията, които твърди, че са му станали известни през 2016 г. по повод на изпълняваните от него тогава служебни задължения като директор на дирекция „Програми и проекти“ към Министерство на културата. По настоящото дело А. не доказва по надлежния процесуален ред, че Б. е извършил деянията, които твърди - упражнен натиск върху служители на Министерство на културата за съставянето на документи с невярно съдържание с цел прикриване забавата на фирмата-изпълнител по договора за ремонт на Ларгото и неплащането на неустойка от 700 000 лева, като по този начин е ощетен държавния бюджет. Ето защо тези изявления следва да се определят като клеветнически - опозоряващи доброто име на ответника в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т.е. противоправни по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Поради това публичното разпространяване на такива клеветнически изявления, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, излиза извън границите на добросъвестното упражняване правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС. По отношение размера на претърпените от Б. Б. неимуществени вреди от изнесените публично фактически твърдения за действия и поведение в качеството му на заместник-министър на културата, приписващи му извършване на престъпление, верността на които не е доказана по делото с надлежни доказателства, Апелативният съд е приел, че обезщетението правилно е определено от първоинстанционния съд на 2000 лв. Посочил е, че по отношение на претърпените неимуществени вреди няма пречка да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. и Д., които установяват, че разразилият се скандал се отразил зле на ответника в личен и професионален план. Той е станал нервен и избухлив, емоционално напрегнат, необщителен и угрижен. Приятелите и познатите станали по-резервирани към него и отказвали срещи. При определяне на размера на дължимото обезщетение се отчита, че пострадалият не доказва интезитет и продължителност на болките и страданията, които да се отличават с висока степен. Те са в обичайните рамки на увреждането при подобни деликти. От значение за дължимия размер на обезщетение е и обстоятелството, че негативните изживявания не се дължат единствено от казаното от ответника в интервюто, но са в причинна връзка и с оповестения преди това от Е. Й. аудиозапис. Съдът изрично е посочил, че е неоснователно възражението във въззивната жалба, че на Б. следва да се присъди по-нисък размер на обезщетение, тъй като е заемал висш държавен пост и публично отправените обвинения в престъпление засягат правата му по чл. 39, ал. 1 КРБ в по-малък интензитет. Действително политиците следва да имат по-висок праг на търпимост към критика, като това е отразено обстоятелство при определяне на процесния размер на обезщетение. Но за сметка на това клеветническите твърдения не касаят негова актуална дейност, а се отнасят за случая от преди близо три години, който още тогава е бил известен на А.. За неоснователно е приел и възражението, че на Б. следва да се присъди по-нисък размер на обезщетение, тъй като предаванията "Здравей България” на Нова телевизия и "Тази сутрин" на bTV имат значително въздействието върху широката общественост, за разлика предаването по Българската свободна телевизия (БСТВ), по което е излъчено интервюто на Й.. Посочил е, че точно от назначената по искане на ищеца медийно социологическа експертиза се установява, че относителната тежест на въздействието на интервюто на Е. Й. с мъж със скрита самоличност е голяма. Същото е налично като видеозапис (до 01.05.2024 г.) на Фейсбук акаунт: „Българска свободна телевизия“ „Народният представител от ПГ на #БСПзаБългария Е. Й./E. Y. за аферата #А. в ефира на Българска свободна телевизия!" като има 58 000 гледания, 227 харесвания и 19 коментара. Ето защо не може да се приеме за установено, че има съществена разлика при въздействието върху широката общественост при разпространението на съответно на изявленията на Б. и А.. Освен това степента на медийното отразяване на клеветнически/обидни изявления е само един от много елементи, които са от съвкупно значение при определяне на размера на дължимото обезщетение По тези съображения въззивният съд е потвърдил атакуваното от ищеца първоинстанционно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. М. А. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК,ГПК по следните въпроси: 1) дали изразяването на негативно мнение на съда относно страна по делото, в мотивите на въззивното решение, поставя под съмнение безпристрастността на съда и в този случай представлява ли съдебният състав независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 ЕКПЧОС; 2) дали изявлението на съда, обективирано в мотивите на съдебното решение, че една от страните няма как да няма връзка с определени престъпни обстоятелства, поставя под съмнение безпристрастността на съда и в този случай представлява ли съдебният състав независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 ЕКПЧОС; 3) каква е доказателствената сила на докладите на Европейската комисия - Европейската служба за борба с измамите по смисъла на чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г., относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), в рамките на гражданското производство, когато тези доклади не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК; 4) допустимо ли е съдебно решение да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство, в т. ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др.; 5) следва ли публичните личности да имат по-голям праг на търпимост към отправената по техен адрес критика и осъществяване наблюдение над действията им; 6) може ли изводите на въззивния съд при определяне обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, да бъдат базирани на предположения, а не на реално доказани факти; 7) основание ли е да се намали определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение, обстоятелството, че клеветническите твърдения възпроизвеждат информация, споделена на деликвента от трето лице; 8) следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните във връзка с решаване на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение. Касационният съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. По третия въпрос не е удостоверено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е обоснован с тезата на касатора, че щом докладът на ОЛАФ не е оспорен, то същият има удостоверително действие относно отразените в него факти и доказва, че ответникът е извършил деянията. В решение № 112 от 10.09.2012 г. по т. д. № 359/2011 г., ІІ т. о. на ВКС не е дадено тълкуване по поставения въпрос, но при разглеждане основателността на касационната жалба е застъпено становище, че писма (доклади) от Европейската комисия – Европейска служба за борба с измамите относно твърдения за злоупотреба с финансиране на С. от фирми, базирани в България /среща в С., 26.02.2008г./ от 14.04.2008г., 30.07.2008г.и 04.02.2009г. до В. по смисъла на чл. 9, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ и чл. 9, § 2 от Регламент /Евратом/ № 1074/1999 на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ могат да се използват като доказателства в административното и наказателното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Представените по делото доклади в гражданското производство следва да се обсъждат заедно с всички останали доказателства. Процесните доклади на ОЛАФ представляват официални удостоверителни документи и служат като доказателство за извършените от ОЛАФ действия, а именно, че Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ е изпратила запитване до чуждестранните дружества, получила е от тях представените писма, въз основа на които е направила извод, че офертите са неистински. Проведените от ОЛАФ действия са без участието на ответното дружество, поради което в гражданското производство ответникът има право да оспорва автентичността и съдържанието на писмата на чуждестранните дружества. По отношение на оспорването на тези доказателства, които представляват частни свидетелстващи документи, приложение намира разпоредбата на чл. 193 ГПК. Съгласно ал. 3 на посочената правна норма когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на неговата истинност пада върху страната, която го е представила. Дори и да се приеме, че становището на състава на ВКС в посоченото решение съставлява практика на ВКС (което не съответства на разясненията в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС) изводите на въззивният съд са в съответствие с това становище. На оспорване подлежи не докладът на ОЛАФ, а конкретни констатации в него. Спорът по делото е дали ответникът Б. Б. е изисквал съставяне на неистински документи и дали се е провела срещата от 2016 г., от която се твърди, че е аудиозаписът. Дори ищецът не твърди, че в доклада има подобна констатация на ОЛАФ. Следователно изводът на съда, че липсват доказателства, че Б. е извършил твърдяните от А. действия не е в противоречие с практиката на ВКС. По същите съображения (липса на твърдение, че докладът на ОЛАФ съдържа конкретни констатации относно Б. Б. и релевантните за настоящия спор факти, неотносимо се явява и позоваването на решение № 101 (с неправилно посочен от касатора № 1012) от 17.07.2017 г. по н. д. № 450/2017 г., ІІІ н. о. на ВКС. Определение № 473 от 21.07.2014 г. по т. д. № 3121/2013 г., ІІ т. о. на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване, съответно не съставлява практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Четвъртият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че на страница седма от мотивите си въззивният съд подробно е обсъдил Постановлението на специализираната прокуратура, в което е посочено, че лицата от записа – Б., Ц., М. и Д. Д., в своите показания са отрекли да са имали срещи и разговори, на които да са правени изявления от Б. за изготвяне на актове за спиране на строителството. С оглед посочената обосновка въпросът се явява неотносим, доколкото касае тази част от мотивите на съда, в която е възпроизведено съдържанието на представените по делото доказателства и доколкото липсват твърдения на касатора, че при формиране на конкретен извод съдът е изходил от съдържанието на Постановлението на специализираната прокуратура. По петия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът касае мотивите на съда за неоснователност на възражението във въззивната жалба на ищеца, че на Б. следва да се присъди по-нисък размер на обезщетение, тъй като е заемал висш държавен пост и публично отправените обвинения в престъпление засягат правата му по чл. 39, ал. 1 КРБ в по-малък интензитет, а именно, че макар политиците да следва да имат по-висок праг на търпимост към критика, това обстоятелство е отразено при определяне размера на дължимото на Б. обезщетение, като същевременно клеветническите твърдения не касаят неговата актуална дейност, а се отнасят за случай от преди близо три години, който още тогава е бил известен на ищеца. Касационният съдебен състав не констатира основание да провери дали този извод на въззивния съд е очевидно необоснован. Тезата на касатора е, че тези мотиви показват извода на съда, че политиците следва да имат по-висок праг на търпимост само досежно актуалната си дейност, но не и по отношение на всички предходни действия и постъпки, които отново са в сферата на политическия живот. Подобен прочит не следва от посочените мотиви. Главният мотиви на съда е, че качеството на Б. като политик е отчетено при определяне размера на обезщетението. Допълнителният мотив, че клеветата касае известни на ищеца от години обстоятелства е свързан именно с предходния извод, с оглед начина по който е отчетено това качество и необходимия по-висок праг на търпимост, обусловен от обществения интерес от информация. По горните мотиви не може да се приеме, че този извод на въззивния съд е в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС по този въпрос. Шестият въпрос е свързан с оплакването на касатора, че определеното му обезщетение е занижено, поради предположението на съда, че причината, поради която А. не е работил няма нищо общо с поведението на Б. ( „най-вероятно е свързана със скандалите на работното място на А., за които свидетелстват Г. и Ц. С. и които нямат нищо общо с Б. Б.“ ) и предположението, че цялостното поведение на А. в началото на 2019 г. се дължало на скандали, случили се по повод на изпълнение на служебните му задължения в ИА „ОПНОИР“ към Министерството на образованието („ Същият най-вероятно въобще не би дал интервюто на Й., ако нямаше проблеми в актуалната си тогава работа и това цели да го представи в светлината на жертва и да измести фокуса на общественото внимание върху случили се преди близо три години събития “). При посочената обосновка липсва основание за преценка дали произнасянето на въззивния съд по този въпрос противоречи на трайната практика на ВКС, включително и посочената от касатора. Посочените мотиви да са изложени при обосновка на справедливия според въззивния съд размер на обезщетението, дължимо от ответника, но същите са насочени към преценката, кои от търпените от ищеца неимуществени вреди се дължат на изречените от Б. Б. обиди и клевети и кои на други обстоятелства, които по това време е преживявал ищеца (съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ГПК обезщетяват се само вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а липсва причинна връзка, когато вредите са обусловени и от определени обективни фактори). Липсват изводи, че обезщетението следва да бъде намалено, а само че ответникът не дължи обезщетение за вреди, причинени не от неговите действия, а от други обстоятелства. Съображенията по шестия въпрос важат и по отношение на поставения седми въпрос, който е свързан с мотивите на съда, че част от клеветническите твърдения на Б. преразказват споделената му инфомация от К. Г.. Съдът е формирал този извод не с оглед намаляване размера на дължимото обезщетение, а с оглед приетото за установено обстоятелство, че ищецът е предявил против К. Г. иск за обезщетяване на нанесените му неимуществени вреди от изказвания на последния (със съдържание отчасти възпроизведено и от ответника по настоящия иск). В практиката на ВКС (решение № 206/07.12.2023 г. по гр. д. № 4573/2022 г., II г.о на ВКС) е дадено тълкуване, че пасивната солидарност по чл. 53 ЗЗД е уредена в полза на кредитора и предпоставя реализиране на отговорността в един процес, но когато кредиторът предпочете да предяви отделни искове спрямо деликвентите, съпричинили вредата, всеки от тях може да прави общите възражения, както и възражението, че част от задължението е погасено от друг солидарен длъжник, а съдът следва и служебно да вземе предвид последното. Мотивите на съда, с които е обоснован седмия въпрос са с оглед именно на отчитане на обстоятелството, че по волята на ищеца за част от клеветническите твърдения, за които се претендира обезщетение от ответника, в отделно производство е предявен иск и срещу лицето, дало информацията на ответника. Осмият въпрос е свързан с довода на касатора, че въззивният съд изобщо не е обсъдил приетата справка от „ГАРБ АУДИЕНС МЕЖЪРМЕНТ БЪЛГАРИЯ“, установяваща, че предаването „Здравей България“ по „Нова телевизия“ на 31.01.2019 г. е гледано от 169 182 души, а предаването „Тази сутрин“, излъчено по БТВ на 1.02.2019 г. е било проследено от 504 316 души и като резултат от това процесуално нарушение въззивният съд изобщо не е съобразил огромната публичност, с която се ползват двете предавания. При тази обосновка следва, че въпросът е насочен към мотивите на съда, поради което е приел за неоснователен довода на ищеца, че на Б. следва да се присъди по-нисък размер на обезщетение, тъй като предаванията "Здравей България” на Нова телевизия и "Тази сутрин" на bTV имат значително въздействието върху широката общественост, за разлика предаването по Българската свободна телевизия (БСТВ), по което е излъчено интервюто на Й.. Съдът действително не е посочил изрично справката, нито установения от нея брой зриители, но я е обсъдил, възприемайки заключението на вещото лице на приетата по искане на ищеца медийно социологическа експертиза и формирайки извода си, че има съществена разлика при въздействието върху широката общественост при разпространението на съответно изявленията на Б. и А.. Следователно осмия въпрос като несъответен на данните по делото, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По първите два въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, евентуално т. 3 ГПК. Същите са поставени във връзка с доводите на касатора, че конкретни мотиви на съдебното решение създават у него дълбоко съмнение в безпристрастността на въззивния съдебен състав. Доводите са мотивирани със следните цитати от мотивите на съда: „ Показателен в тази насока е моментът, в който е дадено това интервю – след 19.01.2019 г. и по време, когато точно А. има значителни проблеми на тогавашното си работно място в друго министерство, която цели и да го оправдае, представяйки го като жертва… Формалното оспорване на обстоятелството, че не той е лицето със скрита самоличност противоречи на житейската логика и поражда съмнения в добросъвестността на поведението на А. по повод на "Аферата Ало, Б. съм“. Същият години след случилото се през 2016 г. решава да даде гласност на престъпни според него обстоятелства, с които същият няма как да няма връзка като директор по това време на дирекция „Програми и проекти“ към Министерство на културата.“; „Цялостното поведение на А. в началото на 2019 г. се дължи именно на скандали, случили се по повод на изпълнението на служебните задължения на А. в ИА „ОПНОИР“ към Министерството на образованието. Същият най-вероятно въобще не би дал интервюто на Й., ако нямаше проблеми в актуалната си тогава работа и това цели да го представи в светлината на жертва и да измести фокуса на общественото внимание върху случили се преди близо три години събития .“; „Тук е мястото да се напомни, че от събраните по делото доказателства се установява, че още преди събитията около аферата „Ало, Б. съм“ след 19.01.2019 г, ищецът е имал проблеми в ИА „ОПНОИР“ към МОН, свързани с работата му по европроекти и взаимоотношенията с външни лица. Тези проблеми са поставили под съмнение личното и професионалното му поведение като държавен служител. Става въпрос за познанството и свързаността му със свидетеля И. К. в условията на конфликт на интереси, послужило впоследствие като основание за дисциплинарно уволнение. Данни за изтичане от агенцията на информация към него, за упражнен натиск върху бенефициенти по определени договори, за непристойно поведение от ищеца към прекия си ръководител и изпълнителния директор, както и за случаи на рязане гумите на личния автомобил на един от свидетелите, възприети като заплахи с предположението да изхождат от ищеца. За тези обстоятелства имаме изрични свидетелски показания на К. Г. и Ц. С..“. Касаторът счита, че тези цитати илюстрират предубедеността и пристрастността на съдебния състав, който си е позволил да прави негативни заключения относно целите и мотивацията му, неговата добросъвестност и да му приписва връзка с престъпни обстоятелства, като дори употребеното множествено число на глагола „имаме“ (За тези обстоятелства имаме изрични свидетелски показания на К. Г. и Ц. С..) поставя въпросите: кои са „ние“, които „имаме“ тези изрични свидетелски показания; защо съдебният състав пише решението си в първо лице множествено число, ако същият следва да е независим и безпристрастен; асоциира ли се съдебния състав с ответника по делото, доколкото посочва, че „имаме“ свидетелски показания, които не са в полза на ответника. В практиката на ВКС – решение № 98 от 30.11.2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г., ІІ г. о. – е дадено тълкуване, че наличието на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК само по себе си не обуславя неправилност на съдебния акт. Съдийското безпристрастие е гаранция за постановяване на правилно решение, тъй като изключва разглеждането на делото и постановяването на решението да бъдат повлияни от каквито и да са странични фактори, които стоят вън от данните по делото и свободното съдийско убеждение при тяхното интерпретиране и прилагане на закона. В този смисъл уреденото в чл.22, ал.1, т.6 ГПК основание за отвод представлява процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, но пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото сам по себе си не може да обуслови извод за неправилност на постановеното решение, ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена за правилността на акта като резултат. По този въпрос настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в Решение № 120 от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 1333/10 г. на ІІІ г.о. и Решение № 505 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 1590/10 г. на ІV г.о., според които, когато съдебният състав на въззивния съд не приеме направения отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила като основание за касиране на въззивното решение, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановения съдебен акт. Както е посочено в цитираната практика, при извършване на преценка, дали отказът на съда да се отведе е довел до неправилност на постановеното решение, е необходимо да се съобрази какво е било процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна, т.е. дали спрямо нея е процедирано по начин, който да постави под съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. При липса на констатации за нарушение на материалния и процесуалния закон по поставените въпроси от трети до осми, то използваните от съда и цитирани от касатора изрази и то при обосновка за кои търпени от ищеца вреди е налице пряка причинна връзка с изказванията на ответника и кои се дължат на други обективни обстоятелства и съответно при обосновка размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, не дава основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение е постановено от безпристрастен съд. С оглед изхода на настоящото производство А. М. А. следва да възстанови на Б. В. Б. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 4428 лв., представляващи заплатено възнаграждение на Адвокатско дружество "Гунева и Ангелова“ за процесуално представителство от адвокат К. Г.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение