Определение № 3535 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба С. Василева от гр. София против определение №621/18.01.2024г., постановено по адм. дело №6428/2022г. по описа на АССГ, Първо отделение, 47-ми състав, в частта му, с която е прекратено производството по адм. дело №6428/2022г. по описа на АССГ. С оспорваната част е оставена без разглеждане предявената от ищцата искова претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ представляваща неуточнено по размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от издадените на 09.09.2021г. от началника на ДНСК Заповеди с номера РД-16-021; РД-16-022 и РД-16-023 и от свален електромер и прекъсване на 31.08.2021г. на електроподаването до апартамент №33. находящ се в гр. София, [жк], [кв], [адрес]. Оставен е без разглеждане искът ѝ за обезщетяване на настъпилите за нея имуществени вреди в размер на 180.00 лева с ДДС, заплатени по фактура с №0000000200/24.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2021 г. В частната жалба се излагат доводи за нищожност и неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответната страна намира частната жалба за недопустима, евентуално за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Трето отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че нередовностите на исковата молба не са отстранени в дадения срок, въпреки постъпилите от ищцата молби, в изпълнение на указанията на съда. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по исковата молба на С. Василева от гр. София, с която на основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ и ЗДСл, срещу ДНСК са предявени няколко обективно съединени искове. АССГ е намерил исковата молба за нередовна и е дал неколкократни указания за уточняването й. В хода на това уточнение и размяната на книжата между страните с последното уточнение от 03.10.2023г. ищцата е посочила, че претендира освен имуществени вреди от дисциплинарното ѝ уволнение от 09.09.2021г, но и неимуществени вреди в неуточнен размер – от една страна породени от издаването на незаконосъобразен административен акт – Заповеди на Началника на ДНСК РД №16-021 от 09.09.2021 г. и №16-022 и №16-023, както и от прекратеното електроподаване в дома си на 31.08.2021г. Настоява размерът на тези вреди да се определи от съда по справедливост. Освен това е претендирала и имуществени вреди в размер на 180 лв., представляващи заплатената от нея сума по фактура №00000000200 от 24.09.2021г. за авария възникнала на 23.09.2021 г. във ведомствено жилище в [жк], обитавано от нея въз онова на договор за наем на имот-частна общинска собственост от 28.10.2019г. Исковата й молба е разгледана от АССГ, който със свое определение №621/18.01.2024г. е оставил за разглеждане пред себе си исковете на С. Василева за присъждане на обезщетение на имуществени вреди от незаконното уволнение и е прекратил производството по отношение на неопределеното обезщетение за неимуществените вреди, и за имуществените вреди в размер на 180 лв. като е посочил, че последните не подлежат на репариране по реда на АПК, съответно ЗОДОВ. АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. За да е редовна една искова молба е необходимо същата да отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК. Съответно, в претенцията на лицето за обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди следва да е посочен размерът, на който то ги оценява. Действително, съдът след това ще прецени по справедливост този размер, като съответно ще го възприеме или ще го редуцира, но не може да се произнесе по искане за обезщетение без да е посочен неговия размер. Правилото на чл. 70, ал. 3 от ГПК е приложимо само за онзи тип имуществени вреди, които биха могли впоследствие да бъдат уточнени по размер от експертиза или с допълнителни доказателства. Нещо, което не може да бъде сторено по отношение на твърдените от лицето неимуществени вреди под формата на болки и страдания. След като не е изпълнено указанието на АССГ за уточняване на размера на неимуществените вреди, то правилно съдът е оставил без разглеждане този иск. Правилно е оставена без разглеждане и претенцията за имуществени вреди в размер на 180 лв., представляващи заплатената от ищцата сума по фактура №00000000200 от 24.09.2021г. за авария възникнала на 23.09.2021 г. във ведомствено жилище в [жк], обитавано от нея въз онова на договор за наем на имот-частна общинска собственост от 28.10.2019г. Това вземане следва да бъде уредено по гражданскоправен път, доколкото касае договорните правоотношения между нея и наемодателя й. С оглед изложеното и на основание чл. 236, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,