Решение № 400 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Община Кайнарджа срещу решение 514 от 17.05.2024 г. по адм.д. 28/2024 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена подадената от общината жалба срещу Решение 1002-383/09.11.2023 г. на Ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване, определен от Министъра на МОН, съгласно Постановление на МС 157/22 г. и изпълнителен директор на ИА Програма за образование, с което е постановен отказ за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по подадено предложение с рег. BG-RRP-1.011-0008 и наименование Основен ремонт и рехабилитация на сграда с идентификатор 68357.90.273.9 общежитие по КККР на с. Средище по процедура за предоставяне на средства с рег. BG-RRP-1.011 Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че оспорения акт е нищожен, тъй като е налице превратно упражняване на правомощия и несъответствие с целта на закона до степен, в която актът е лишен от разум. Отказ от предоставяне на средства по проектното предложение може да бъде постановен и бенефициерът да бъде лишен от помощта само, когато е безспорно е установено, че е налице основание за отстраняване от участие в процедурата с оглед наличието на предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Излага доводи, че в случая липсват и предпоставките на чл. 6, ал.1, т. 1 от ПМС 114/2022 г. във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, които са посочени в решението. Административният орган не обосновал наличието на юридически факти, които да бъдат подведени под тази норма. Счита, че посочените разпоредби се явяват неприложими, доколкото са налице специални правила в ЗОП, уреждащи правилата за мерки за доказване на надежност - чл. 56 от ЗОП. Органът не се мотивирал и не е изложил фактически основания по нито един от четирите фактически състава по чл. 56, ал. 1 от ЗОП, а бланкетно е посочил, че не е предвидена възможност за доказване на надежност в случаите по 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Дори да се приеме, че действителната воля на органа е била да се позове единствено и само на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, тъй като според него в този случай законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност, то остава неясно защо органът е изискал доказателства за извършване на преценка дали по отношение на него са приложими мерките за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. Налице е неяснота относно правните основания, посочени в администратвния акт, които са вътрешно противоречиви. Установено е, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, свързани с която и да е от изброените хипотези, а и такива не се твърдят в решението, за разлика от писмото от 18.10.2023 г.. в което е записано: Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, когато са налице основания по чл. 54, ал. 1, имате право да представите доказателства, че сте предприели мерки, които гарантират надеждност на кандидата, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване по чл. 54, ал.1, т. 6 от ЗОП, като в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 6 за тази цел се изисква доказателство, че е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда (в случай, че е приложимо за конкретните установени нарушения). Административният орган не твърди каквито и да е било фактически основания, посочва само, че нарушената от кандидата норма на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда не е измежду визираните по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, което означавало, че за посоченото нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност. В случая такова нарушаване наличие на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал.. 3 от КТ със сочените правни последици, не е мотивирано от органа, а само е определено като неотстранимо. Излага доводи, че в конкретния случай не е проведена процедура в съответствие с изискванията на чл. 56 ЗОП. Законодателят е предвидил, че участник, за когото са налице основанията по чл. 54, ал. 1 ЗОП има право да предостави доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, като в ЗОП не е регламентирано, че нормата на чл. 56, ал. 1 ЗОП не намира приложение в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, което не е отчетено от управляващия орган. Недопустимо е по тълкувателен път да се извеждат и създават допълнителни ограничения пред участниците, които не са предвидени изрично в ЗОП. В конкретната хипотеза органът незаконосъобразно не е приложил на чл. 56 ЗОП - "Мерки за доказване на надеждност", който текст предоставя на участника правото да представи доказателства, въпреки наличието на основание за отстраняване. АО не провел законово регламентираната процедура за събиране и изследване на доказателства. С писмото си от 18.10.2023 г. е изискал доказателства за предприетите от Община Кайнарджа мерки, които гарантират надеждност в качеството й на кандидат, като според него, в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 6 - за тази цел се изисква доказателство, че е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда, което в последствие е преценил, че е неотносимо. Чл. 56, ал.4 ЗОП изисква мотивите за приемане или отхвърляне на предприетите по ал. 1 мерки и представените доказателства да се посочат в решението за предварителен подбор, съответно в решението за класиране или прекратяване на процедурата, в зависимост от вида и етапа, на който се намира процедурата, а при събиране на оферти с обява - в протокола от работата на комисията. Административният орган отказал да проведе законоустановената процедура по чл. 56 ЗОП по причина, че мерките са неприложими към посоченото в НП 19-001198/02.03.2021 г. нарушение. Счита, че тезата на административния орган не може да бъде споделена, тъй като мерките, които участникът може да предложи и докаже са изброени от законодателя в чл. 56, ал. 1, т. 1 - т. 4 ЗОП и са посочени алтернативно, а не кумулативно. С оглед на това, дори да се приеме становището му, че предложените от Община Кайнарджа мерки не са между посочените в т. 4, тъй като чл. 62, ал. 3 КТ не е включен в този текст, органът е бил задължен да обсъди останалите хипотези, предвидени в т. 1, 2 и 3 от чл. 56, ал. 1 ЗОП, което в случая не е направено. На така предоставеното от чл.56, ал.1 ЗОП право на оферента, съответства задължението по ал.2, на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Програма за образование, да прецени предприетите мерки и да прецени дали ще ги приеме или ще ги отхвърли, като изискването и в двата случая, предвидено в чл.56, ал.4 ЗОП, е мотивите за това да бъдат посочени в съответния акт. Счита, че в настоящия случай изискуемите мотиви не съдържат данни за изпълнение на процедурата по чл. 56 от ЗОП. Нищожност в хипотезата на материална незаконосъобразност е налице, когато актът е изцяло лишен от материалноправните предпоставки за издаването му и/или е налице особено съществено нарушение на материалния закон. Следва да съществуват предпоставките за приложението на правната норма и да се посочат фактически основания, които да водят до приложението й, което счита, че в настоящия случай не е сторено. Ответната страна е представила писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С административния акт е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидата Община Кайнарджа с подадено предложение с peг. BG-RRP-1.011-0008 и наименование Основен ремонт и рехабилитация на сграда с идентификатор 68357.90.273.9 - общежитие, по КК и КР на с. Средище по процедура за предоставяне на средства с per. BG-RRP-1.011 Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование поради това, че не отговаря на изискванията за краен получател на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като попада в хипотезите на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 г. във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. С оглед изискванията на чл. 19, ал. 2 от ПМС 114/2022 г., с писмо изх. 1002-383/06.10.2023 г. на ИАПО, кандидатът за краен получател Община Кайнарджа е уведомен, че следва да представи конкретно изброени документи, необходими за извършване на проверка относно съответствието на кандидата с изискванията за краен получател. В резултат на извършени проверки на документите, които кандидатът Община Кайнарджа е представил с писмо вх. 1002-383/16.10.2023 г. е установено, че не е представена Декларация за нередности на кандидата - по образец (Приложение XI към Условията за кандидатстване). При направената проверка на документите, представени от Община Кайнарджа с писмо от 01.11.2023 г. и във връзка с проверката за съответствие на кандидатите и партньорите с изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 г., която ИАПО извършва преди издаване на решение за предоставяне на средства от Механизма, е установено, че кандидатът Община Кайнарджа има установено с влязло в сила наказателно постановление 19-001198/02.03.2021 г., издадено от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, а именно представляващият кандидата в качеството си на работодател не е вписал данните в регистъра по заетостта в тридневен срок от сключения трудов договор на 01.11.2021 г. с лицето, изпълняващо длъжността огняр в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания. На основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на кандидата по процедурата Община Кайнарджа е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., като са представени доказателства, че сумата е платена по законоустановения ред. Предвид изложеното и констатациите на експертите, отговорни за договаряне по горепосочената процедура, на основание разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 г., във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП и с оглед проверка на допустимостта на кандидата за краен получател на средства от Механизма, видно от представените документи с писмо 1002-383 от 01.11.2023 г., кандидатът попада в хипотезите на чл. 54 ал. 1, т. 6 от Закон за обществените поръчки, а именно: Възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Предвид изложеното и на основание чл. 21, т. 3, предложение първо във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 г. на кандидата Община Кайнарджа, подал предложение е издадено решение за отказ от предоставянето на средства от Механизма. Кандидатът е предоставил доказателства (с писмо с вх. 1002-383 от 01.11.2023 г.), че сумата на наложената имуществена санкция е платена по законоустановения ред. Прието е, че предоставените документи не удостоверяват, че кандидатът е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност. Видно от представените документи от кандидата през 2021 година на кандидата е издадено наказателно постановление 19- 001198/02.03.2021 г. поради нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Прието е, че нарушената от кандидата норма на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда не е измежду визираните по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, което означава, че за посоченото нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност. В съответствие с чл. 57, ал. 3, т. 2, буква б от Закона за обществените поръчки, кандидат, по отношение на който е установено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда следва да бъде отстранен от участието му в процедури за срок от три години от влизането в сила на наказателно постановление или на съдебно решение на компетентен орган, освен ако в акта е посочен друг срок. Прието е, че установеното нарушение е неотстранимо, тъй като съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП нормативно установена е възможност за отстраняването единствено на нарушения по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда. За останалите нарушения на Кодекса на труда, установени с влязло в сила наказателно постановление (или съдебно решение), които са основание за отстраняване от участие в обществена поръчка (респективно предоставяне на средства от Механизма), измежду които е и нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ, не е предвидена възможност за доказване на надеждност. Поради тази причина хипотезите, при които може да се доказва надеждност, съответно да се издаде документ за потвърждаване на надеждност са изчерпателно изброени в чл. 56, ал. 1 от ЗОП и не следва тази разпоредба да се тълкува разширително. Прието е, че при извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ (какъвто е настоящия случай), което е основание за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, в закона не е предвидена възможност за доказване на надеждност чрез заплащане на имуществената санкция, което съставлява пречка за предоставяне на средства на кандидата за срок от три години от датата на влизане в сила на наказателното постановление. За да отхвърли жалбата за нищожност на акта съдът е приел, че по силата на чл. 3, ал. 1, т. 3 във вр. с Приложение 1 от Постановление 157 на МС от 07.07.2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на РБългария, и на техните основни функции, Министерството на образованието и науката е определено за отговорно за изпълнението на инвестицията "Модернизация на образователна инфраструктура" (код C1. I2) в качеството на Структура за наблюдение и докладване (СНД). Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ПМС 114/2022 г. "Ръководител на структура за наблюдение и докладване" в настоящата хипотеза е министърът на образованието, като разпоредбата дава възможност ръководителят да овласти друго лице с правомощията по постановлението. Такова овластяване е извършено по силата на т. III от Заповед РД09-73/18.01.2023 г., допълнена със заповед РД09-849/13.04.2023 г., като на ИА Програма за образование е възложено да изпълнява дейности и функции на СНД за цялостното изпълнение на инвестициите по стълб 1 Иновативна България по НПВУ, част от който е инвестицията "Модернизация на образователна инфраструктура, респ. изпълнителният директор на ИАПО се явява ръководител на СНД. Видно от приложения трудов договор (л. 46) е обстоятелството, че проф. Г. Вайсилов е назначен на длъжността изпълнителен директор на ИАПО. В качеството му на ръководител на СНД и съгласно чл. 21 от ПМС 114/2022 г. в неговата компетентност е постановяването на решение, с което се отказва предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост. Изложеното налага извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Волеизявлението на административния орган е обективирано в изискуемата от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, поради което не е налице нищожност на акта на посоченото основание. В акта се съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му, но дори такива да липсваха, това би довело до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нищожност на акта. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Принципно нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма, при пълна липса на законовите предпоставки, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Само в тези случаи материалната незаконосъобразност ще води до нищожност на административния акт, а във всички останали е основание само за неговата унищожаемост. В конкретния случай основанието за постановения отказ за предоставяне на средства по Механизма е разпоредбата на чл. 21, т. 3 от ПМС 114/2022 г., а предпоставките за прилагането на които се е позовал органа, са тези по чл. 6, ал. 1, т. 1 от постановлението във вр. чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП- за участника е установено, че има влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ. Именно посочените нормативни актове, които от една страна определят възможността за постановяване на отказ, а от друга страна основанието за отказа, създават нормативната рамка, в чиито предели са упражнени правомощията по издаването на акта. Посочените разпоредби сочат на извода, че оспореният акт се основава на материалния закон и не са налице основания за нищожността му на това основание. Правилността на акта би могла да се разисква в производство по обжалването му в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. В случая обаче този срок е пропуснат и образуваното производство за оспорване на акта по адм. д. 219 / 2023 г. на Административен съд Силистра е било прекратено, респ. преклудирана е възможността да бъде инициирана проверка на правилността на изводите на ответния орган. В случая от доказателствата по делото не може да се направи извод, че издавайки оспорения акт ответникът по жалбата е преследвал цел, различна от законоустановената средствата от Механизма да се предоставят и разходват съобразно приложимото европейско и национално законодателство и в съответствие с принципите на добро финансово управление и прозрачност. В този смисъл не е налице несъответствие на оспорения акт с целта на закона, респ. особено тежко нарушение по чл. 146, т. 5 АПК. Решението е правилно. Решението за отказ, за което се иска обявяване на нищожност, е издадено на изрично правно основание - чл. 21, т. 3, предложение първо от ПМС 114/2022 г., с мотиви, че кандидатът Община Кайнарджа, подал предложение за изпълнение на инвестиция с peг. номер BG-RRP-1.011-0008, не отговаря на изискванията за краен получател на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като попада в хипотезите на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 г. във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Прието е, че е налице неотстранимо нарушение във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, тъй като има влязло в сила наказателно постановление 19-001198/02.03.2021 г. от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда за нарушение от община Кайнарджа на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, което е неотстранима пречка за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, доколкото специалният нормативен акт (чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 г.) въвежда забрана за предоставяне на средства, като изрично препраща към обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Налице е изрично разписана в подзаконов нормативен акт правна възможност за издаването на административният акт, като същият не страда от сериозни недостатъци, които да породят недействителност на волята на административния орган и волеизявленията му или изцяло да го лишат от материални предпоставки за издаването му. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставки за обявяване за нищожност на административния акт, като е разгледал хипотезите на чл. 146 АПК. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за превратно упражняване на правомощия и несъответствие на административния акт с целта на закона. Дали е установено, че е налице основание за отстраняване от участие в процедурата с оглед наличието на предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП е въпрос на законосъобразност на акта, както и дали са налице предпоставките на чл. 6, ал.1, т. 1 от ПМС 114/2022 г., във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Административният орган е посочил юридически факти, които са подведени под тази норма. Въпрос на законосъобразност на акта е дали посочената разпоредба на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП се явява приложима, след като са налице правила в ЗОП, уреждащи правилата за мерки за доказване на надежност - чл. 56 от ЗОП, както и че органът не мотивирал и не изложил фактически основания по възможните четири фактически състава на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, а посочил, че не е предвидена възможност за доказване на надежност в случаите по 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Твърдението на жалбоподателя е, че неправилно е прието от административния орган, че след като в чл. 54, ал. 6 ЗОП не е записана разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, освен записаните разпоредби на чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда, то неправилно е прието, че нарушението е неотстранимо, но това е въпрос на законосъобразност на административния акт. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ не е посочена в чл. 54, ал. 6 ЗОП и не е свързана със заплащане на вземане, както останалите посочени разпоредби на чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда. Дали е било налице възможност за доказване на надежност на кандидата по друга хипотеза на чл. 56, ал.1 ЗОП, както счита жалбоподателя, като например по чл. 56, ал.1, т.3 ЗОП, за разлика от приетото от административния орган, че нарушението е неотстранимо, също е въпрос на законосъобразност на административния акт, а не на негова нищожност. Това, че органът е изискал доказателства за извършване на преценка дали по отношение на кандидата са приложими мерките за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, а после приел, че не може да се докаже надежност при нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, не е основание за нищожност на акта. Не е налице нищожност на акта затова, че органът дал указания на кандидата, че когато са налице основания по чл. 54, ал. 1, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират надеждност на кандидата, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване по чл. 54, ал.1, т. 6 от ЗОП, като в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 6 за тази цел се изисква доказателство, че е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда (в случай, че е приложимо за конкретните установени нарушения), а в последствие приел, че чл. 54, ал. 1, т. 6 не е приложим за установеното нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ. Дали кандидатът е могъл да докаже надежност по чл. 56, ал.1, т.3 ЗОП е въпрос на законосъобразност на акта. Нарушението на чл. 62, ал. 3 КТ е мотивирано с издаденото наказателно постановление. Административният орган е указал възможността на кандидата по чл. 56, ал.1 ЗОП да докаже надежност, която възможност е известна и на кандидата след като е записана в закона. Обстоятелството дали органът правилно е приел, че при нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ не може да се докаже надежност, е въпрос на законосъобразност на акта. Кандидатът също не е представил доказателства за наличие на други хипотези на 56, ал.1, ЗОП, като напр. по 56, ал.1, т. 3 ЗОП. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОП възложителят разглежда предприетите от кандидата или участника мерки и ги преценява, като отчита тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с престъплението или нарушението. В случая е безспорно установено, че е било налице основание за отстраняване по чл. 54, ал.1, т. 6 от ЗОП, доводите на жалбоподателя са, че неправилно е прието, че може да се докаже надежност на кандидата, при което се дерогира основанието за отстраняване, но това е въпрос на законосъобразност на акта. Дали нормата на чл. 56, ал.1 ЗОП намира приложение в хипотезата на чл. 54, ал.1, т.6 ЗОП, във връзка с чл. 62, ал. 3 от КТ, е въпрос на законосъобразност на акта. Кандидатът участник не е предложил мерки за надежност по други хипотези на чл. 56, ал.1 ЗОП и доводите на жалбоподателя, че възложителят не е разгледал други мерки за надежност по чл. 56, ал.1 ЗОП и че не е провел правилно процедурата по чл. 56, ал.1 ЗОП не водят до нищожност на административния акт. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение